Клайв Къслър - Сахара

Съюзният монитор „Онондага“, конструиран с две оръдейни кули, имаше единадесетинчова броня на всяка кула, пет и половина инча на корпуса и носеше две мощни 15-инчови гладкоцевни „Далгрен“, както и две пушки „Парот“ 150 фунта. Той лежеше закотвен и товареше въглища от една баржа.

„Тексас“ го беше почти отминал, когато един старши моряк, стоейки върху предната му бойна кула, забеляза конфедералния броненосец и даде аларма.

Екипажът престана да товари въглищата и започна да наблюдава броненосеца, който беше изплувал от нощта. Капитанът на „Онондага“ Джон Остин се поколеба за малко, съмнявайки се дали броненосецът на бунтовниците може да стигне толкова далече по река Джеймс, без да бъде забелязан. Тези няколко минути му костваха много. Междувременно, когато той викна към своя екипаж да откъсне техните оръдия, „Тексас“ беше минал встрани, така че още едно препятствие остана назад.

— Спрете! — извика Остин. — Или ще стреляме и ще ви потопим.

— Ние сме „Атланта“ — отвърна Томбс, водейки шарадата 3 3 Шарада — загадка, тайна. — Бел.ред. към горчив край.

На Остин не му минаваше. Не го смути дори внезапното появяване на съюзното знаме на мачтата на „Тексас“. Той даде заповед за стрелба. Оръдието от предната кула влезе в действие твърде късно. „Тексас“ беше вече отминал и бе вън от обсега на стрелбата. Но двата 15-инчови „Далгрен“ от вътрешната страна на „Онондага“ бълваха огън и пушек.

Стрелбата на съюзническите моряци бе точна и те не пропускаха. Изстрелите се сипеха върху „Тексас“ като ковашки чук, пробивайки горния край на каземата. От експлозията се скъсаха дървените и метални шплентове 4 4 Шплент — устойчиви опори, които пречат на разместването на болтовете. — Бел.ред. , като повалиха седем човека.

В почти същото време Томбс даваше заповед долу през отворения люк. Оръдейните ниши се отвориха и „Тексас“ изстреля три оръдейни залпа върху борда на „Онондага“. Залповете бяха точни и поразиха оръдейните кули на монитора. Вдигна се огън и пушек. Гледката беше ужасна. Девет души бяха убити и единадесет — тежко ранени.

Преди оръдията на другия кораб да бъдат презаредени, бунтовническият броненосец се стопи в нощта и в безопасност плаваше към следващото препятствие в реката. Предното оръдие на „Онондага“ стреляше сляпо, снарядите падаха далеч и встрани от плаващия „Тексас“. Безуспешно капитан Остин караше екипажа си да вдигне котва и да обърне кораба на 180 градуса. Това беше безполезно занимание. Най-голямата скорост на монитора беше седем възела. Нямаше никаква надежда да настигне броненосеца и да се доближи до бунтовническия кораб.

Томбс се обърна спокойно към лейтенант Крейвън:

— Господин Крейвън, няма да се крием повече под вражеския флаг. Моля, издигнете конфедералните цветове и затворете оръдейните ниши.

Един млад моряк пъргаво изкачи мачтата, свали долу съюзното знаме и на негово място развя диагоналните звезди на ленти на фона на бяло-червено.

Крейвън последва Томбс на мостика.

— Сега думите са излишни — каза той. — Това няма да бъде пикник. Ние ще трябва да водим битка с бреговата армия. Никой от тяхната артилерия не е достатъчно силен да направи повече от кривина върху нашата броня.

Томбс спря да се вглежда втренчено през кърмата в черната безветрена река.

— Оръдията на федералния флот, които ни очакват при устието на реката, са нашата най-голяма заплаха.

Масивен артилерийски огън избухна от брега, малко преди той да беше спрял да говори.

— И така, започва се — заключи философски Крейвън, като набързо се завърна на своята позиция при оръдието на палубата.

Томбс остана на мостика, за да може да направлява своя кораб срещу всеки федерален съд, блокиращ реката.

Канонада от невидима стрелба и мускетен огън започна да обсипва „Тексас“ като адски щорм. Докато хората му заемаха позиции, Томбс държеше оръдейните ниши затворени. Той не виждаше никаква причина да подлага на заплаха своя екипаж и да прахосва ценен барут и патрони срещу един невидим враг.

За повече от два часа „Тексас“ удържа на яростните атаки. Неговите двигатели работеха безупречно и теглеха кораба със скорост един или два възела по-бързо, отколкото бяха проектирани. Появиха се редовите бойни кораби, които стреляха наслуки и след това престанаха, тъй като „Тексас“ ги беше отминал, сякаш не ги забелязваше. Изведнъж пред него се материализира познатият силует на „Атланта“, закотвил корпус напряко на реката. Неговите оръдия заеха позиция, тъй като наблюдателите му бяха разпознали бунтовническото чудовище, насочено право към тях.