Клайв Къслър: Сахара

Адмирал Рафаел Семес, прочут със своите подвизи като капитан на Конфедералния морски вълк „Алабама“ и сега командващ ескадрата от броненосци по река Джеймс, кимаше с глава и се смееше през гъстите си слепени мустаци.

— Господството на янките не може да ми попречи да ви изпратя.

Стивън Малори, секретар на Конфедералния щатски флот, протегна ръка:

— Твърде много разчитаме на вас, че няма да имаме време да ви пожелаем късмет.

— Аз имам здрав кораб и смел екипаж — отвърна Томбс. — Ще се промъкнем.

Усмивката на Семес помръкна, в очите му се четеше тревожно предчувствие.

— Ако разберете, че това е невъзможно, вие трябва да изгорите и напуснете кораба в най-дълбоката част на реката, така че нашите архиви да не могат никога да бъдат спасени за Съюза.

— Зарядите са на местата си и са в изправност — увери Томбс Семес. — Корпусът на дъното ще бъде взривен, изпращайки тежките сандъци в коритото на реката, докато корабът поддържа безопасна дистанция при пълна пара, преди да потъне.

— Чудесен план — добави Малори.

Двамата мъже в каретата промениха странно израженията си. Настъпи неловък момент. Тогава Семес каза:

— Съжалявам, че оставям още едно бреме на плещите ви, но сте отговорен също така за пътника.

— Пътник? — повтори Томбс с учудване. — Някой, който не цени живота си, кълна се.

— Той няма избор в действителност — смънка Малори.

— Къде е той? — попита разтревожен капитанът, обикаляйки по палубата. — Ние сме почти готови за отплаване.

— Ще пристигне съвсем скоро — отговори Семес.

— Мога ли да ви попитам кой е той ?

— Ще го познаете достатъчно лесно — каза Малори — и се молете враговете също да го познаят, ако ви се наложи да го покажете.

— Не разбирам.

Малори се усмихна за първи път.

— Ще разберете, момчето ми, ще разберете.

— Част от информацията вие можете да намерите за полезна — каза Семес, сменяйки темата.

— Моите разузнавачи докладват, че нашият бивш броненосец — таранът „Атланта“, заловен миналата година от янките, е бил предаден на служба на Съюзния флот и сега патрулира в реката над Нюпорт Нюз.

Томбс се оживи.

— Да. Разбирам. Тъй като „Тексас“ има същия външен вид и приблизителни размери, той може да бъде объркан с „Атланта“ в тъмното.

Семес кимна с глава и му връчи сгънат флаг.

— Звездите и лентите. Ще се нуждаете от маскировка.

Томбс взе съюзното знаме и го постави на рамото си.

— Ще го издигна на мачтата малко преди да наближим разположението на съюзната артилерия при Трентс Рийч.

— Тогава добър път и късмет — каза Семес. — Съжаляваме, че не можем да останем да ви изпратим, но секретарят трябва да гони влака, а аз трябва да се върна във флота и да надзиравам неговото унищожаване, преди янките да ни нападнат. Спасението на Конфедерацията е във ваши ръце.

Преди Томбс да може да отвърне, Малори нареди на кочияша на каретата да тръгва. Капитанът вдигна ръка за последен поздрав, докато съзнанието му не беше в състояние да схване казаното от Семес. Спасението на Конфедерацията? Думи без смисъл. Войната беше изгубена. С Шърман, който се придвижваше на север от Каролина, и Грант, който се промъкваше на юг през Вирджиния като огромна океанска вълна, Лий щеше да бъде хванат в клещите на Съюза и принуден да се предаде за няколко дни. Джеферсън Дейвис скоро щеше да бъде свален като президент на Конфедералните Щати и превърнат в обикновен дезертьор.

В промеждутъка на тези кратки часове „Тексас“ може би щеше да е последният кораб от Конфедералния флот, който ще загине от водна смърт.

Къде беше спасението, в случай че „Тексас“ има добра съдба и оцелее? Томбс не беше в състояние да стигне до някакъв смътен отговор. Заповядано му беше да транспортира държавните архиви до неутрално пристанище по негов избор и да остане незабелязан, докато го потърси куриер. До колко можеше такава контрабанда на бюрократичните рекорди успешно да предпази Юга от истински разгром?

Мислите му бяха прекъснати от неговия първи помощник-лейтенант Ерза Крейвън.

— Товаренето завърши и стоката е в трюма, сър. Да дам ли команда за отплаване?

Томбс се извърна:

— Не още. Трябва да вземем един пасажер.

Крейвън, един груб шотландец, говореше в типичната комбинация на рязък акцент със северняшка провлаченост:

— Той ще трябва да направи това дяволски бързо.

— Дали главният механик О’Хеър е готов с машината?

— Двигателите са под пълна пара.