Клайв Къслър - Ударна вълна

— Нищо не губя, ако свържа съдбата си с вас, Джейк — отвърна Дорсет с лека усмивка. — Само че високата руса жена е за мен. С останалите правете каквото искате.

— Виждам, че си лапнал по нея, но моите момчета и аз винаги делим, и то по равно. Ще те оставя пръв да си избереш мръвка от нея. След това си я поделяме помежду си.

— Дадено — отвърна сухо Дорсет. — Кога почваме?

— Един час след като мръкне. Щом дам знак, нападаме войниците и взимаме мускетите им. Веднъж въоръжени, лесно ще се справим със Скагс и екипажа му.

— Тъй като вече съм си заел място до предната мачта, поемам грижата за войника, който пази жените.

— Май искаш да си пръв на опашката за вечеря, а?

— Само като те слушам да говориш за вечеря, ми призлява от глад — язвително рече Дорсет.

Дорсет се върна при Бетси, но не й каза нищо за ужаса, който щяха да отприщят каторжниците. Знаеше, че Хъгинс и хората му наблюдават всяко негово движение, за да се уверят, че той няма да се опита тайно да предупреди екипажа на „Гладиатор“ и войниците. Единственият му удобен случай щеше да дойде със свечеряването и той трябваше да действа, преди Хъгинс да е дал знак за началото на потресаващата жестокост. Той се излегна до Бетси на възможно най-близкото разстояние, позволено от надзирателя, и си даде вид, че смята да спи следобед.

Веднага щом над морето се спусна мрак и се появиха звездите, Дорсет изостави Бетси и крадешком се приближи на няколко крачки от първия офицер Рамзи и го спря с приглушен шепот.

— Рамзи, не се обръщай и не давай вид, че изслушваш някого.

— Какво значи това? — смотолеви под носа си Рамзи. — Какво искаш?

— Чуй ме добре — продължи тихо Дорсет. — До един час каторжниците начело с Джейк Хъгинс ще нападнат войниците. Ако успеят да ги убият, ще използват оръжията им срещу теб и екипажа ти.

— Как да повярвам на думите на един обикновен престъпник?

— Ако не повярваш, ще умреш.

— Ще уведомя капитана — отвърна с неохота Рамзи.

— И не пропускай да му кажеш, че именно Джес Дорсет те е предупредил.

Дорсет млъкна и се промъкна обратно до Бетси. Свали левия си ботуш, огъна подметката му и тока и извади малко ножче с десетсантиметрово острие. После седна и зачака.

Непълна луна започна да се издига над хоризонта и придаде на клетите създания на сала вид на призраци, част от които изведнъж се изправиха на крака и тръгнаха към забранената зона в средата на палубата.

— Убийте тия свине! — изкрещя Хъгинс, изскочи напред и поведе пълчище от тела срещу войниците. Със съзнание, наполовина помрачено от жажда, тълпата от затворници даде воля на омразата си към властта и се втурна от всички посоки към средата на сала.

Залп от мускетен огън направи пробиви в редиците им и те мигом се слисаха от неочакваната съпротива.

Рамзи бе предал на Скагс и Шепард думите на Дорсет за предстоящата опасност. Пехотинците, със заредени мускети и извадени щикове, бяха в готовност, заедно със Скагс и екипажа му, въоръжен със сабите на войниците, с дърводелски чукове, малки брадви и с всякакво друго защитно средство, което успяха да изнамерят.

— Не им давайте време да презаредят, момчета! — изрева Хъгинс. — Удряйте яко!

Тълпата от подлудели бунтовници отново се устреми напред, но този път бе посрещната от ръгащи щикове и удари със саби. Това обаче не усмири яростта им. Те се хвърляха срещу студената стомана, като някои от тях дори сграбчваха тънките остриета с голи ръце. Отчаяни мъже се счепкваха и се посичаха един друг върху черното море под призрачната лунна светлина.

Войниците и моряците се биеха ожесточено. Всеки сантиметър от сала бе окупиран от мъже, които безмилостно се избиваха помежду си. Купчините от трупове растяха и препъваха краката на биещите се. Кръв обля дъсчената палуба и правите трудно се задържаха на крака, а на падналите им беше почти невъзможно да станат отново. Вече забравили напълно жаждата и глада си, всички се биеха и колеха напосоки в тъмнината. Единствените звуци, които излизаха от тях, бяха виковете на ранените и стенанията на умиращите.

Сякаш надушили обилна плячка, акулите закръжиха още по-близо около сала. Островърхата перка на „Екзекутора“ — така моряците наричаха огромния бял морски хищник, безшумно прорязваше водата на по-малко от метър и половина от тях. Нито един от клетниците, които падаха във водата, не се покатерваше отново на борда.

Пронизан от пет удара със сабя, Хъгинс с несигурни крачки тръгна към Дорсет, вдигнал високо в ръка дълго парче от дъска.