Клайв Къслър - Ударна вълна

Скоро след като всеки зае мястото си върху претъпканата палуба на сала, пътниците с ужас установиха, че оставаше свободно място само толкова, колкото да легнат четирийсет души наведнъж. На моряците от кораба им стана ясно, че животът им е в голяма опасност; дъсчената палуба на сала беше едва на десет сантиметра над водата. Развълнуваше ли се морето, салът и злочестите му пътници щяха да бъдат потопени.

Скагс закачи компаса на мачтата пред румпела.

— Вдигнете платна, господин Рамзи! Дръжте курс едно-петнайсет градуса изток-югоизток!

— Тъй вярно, капитан! Значи няма да правим опит да стигнем до Австралия, така ли?

— Най-голямата ни надежда е западният бряг на Нова Зеландия.

— Колко е това разстояние според вас?

— Шестстотин мили — отвърна Скагс така, сякаш отвъд хоризонта се простираше пясъчен плаж.

Рамзи сбърчи вежди и огледа претъпкания сал. Погледът му падна върху група каторжници, увлечени в тих разговор. После рече с глас, изпълнен с униние:

— Не виждам избавление за никого от нас, благочестивите, докато сме заобиколени от тази измет тук.

През следващите дни морето остана спокойно. Пътниците на сала свикнаха с установения ред при разпределянето на дажбите. Жестокото слънце печеше безмилостно и превръщаше сала в същински ад. Всички отчаяно закопняха да се топнат във водата и да охладят телата си, но акулите вече се събираха, предвкусвайки лесна плячка. Моряците обливаха с баки морска вода брезентовия навес, но това само увеличаваше влагата под него.

Меланхолията, обхванала сала, вече започна да се превръща в коварство. Мъжете, които бяха изтърпели два месеца затвор в тъмния трюм на „Гладиатор“, сега станаха неспокойни, че вече я няма защитата на корпуса на кораба и са заобиколени само от въздух. Осъдените гледаха моряците и войниците със свирепи погледи и често негодуваха, което не остана незабелязано от Скагс. Той нареди на лейтенант Шепард да напомни на хората си, че мускетите им трябва през цялото време да бъдат заредени и готови за стрелба.

Джес Дорсет измери с поглед високата жена със златиста коса. Тя седеше сама до предната мачта. От нея се излъчваше явна безучастност, пълно пренебрежение към несгодите и липса на всякаква надежда. Създаваше впечатлението, че не забелязва останалите затворнички, рядко влиза в разговор и предпочита да стои настрана и да мълчи. Жена с достойнства, прецени в себе си Дорсет.

Той понечи да се промъкне до нея през плътното множество, но бе спрян от строгия поглед на един войник, който му направи знак с мускета да се върне обратно. Дорсет беше търпелив човек и изчака надзирателите да се сменят. Новодошлият веднага започна да хвърля похотливи погледи към жените, които бързо го направиха за смях. Дорсет се възползва от смяната и се придвижи до въображаемата гранична линия, която разделяше мъжете от жените. Русата жена не обръщаше внимание на нищо, сините й очи бяха отправени към нещо в далечината, което само тя виждаше.

— Англия ли търсите? — попита той усмихнат.

Тя се обърна и го погледна така, сякаш се двоумеше дали да го удостои с отговор.

— Малко селце в Корнуол.

— Където ви арестуваха ли?

— Не, това стана във Фалмът.

— За опит да убиете кралица Виктория ли?

Очите й се развеселиха и тя се засмя.

— Всъщност за кражба на одеяло.

— Сигурно ви е било студено.

Жената отново стана сериозна.

— Беше за брат ми. Той умираше от заболяване на белите дробове.

— Моите съчувствия.

— Вие сте разбойникът, нали?

— Бях, докато конят ми не счупи крак и тогава хората на кралицата ме заловиха.

— И се казвате Джес Дорсет.

Стана му драго, че тя знае кой е и се запита дали се бе интересувала за него.

— А вие сте…?

— Бетси Флечър — отвърна тя без колебание.

— Бетси — заговори той предвзето, — считай ме за твой покровител.

— Нямам нужда да се присламчвам към разбойник — отвърна му тя нахакано. — Мога и сама да се грижа за себе си.

Той посочи с ръка към тълпата, наблъскана върху сала.

— Не е изключено да ти дотрябват две силни мишци, преди отново да видим суша.

— Защо трябва да се доверявам на човек, който никога не си е цапал ръцете?

Той я погледна право в очите.

— Може и да съм ограбил няколко дилижанса навремето, но след добрия капитан Скагс аз по всяка вероятност съм единственият мъж, на когото можеш да разчиташ, че няма да се възползва от една жена.

Бетси Флечър извърна глава и посочи към едни зловещи облаци, които освежителният ветрец придвижваше към тях.