Клайв Къслър - Атлантида открита

— Можеш ли да разчетеш някой от тях?

— Единственото, което мога да кажа, е, че това не е пиктографика като йероглифи или логографични знаци, които изразяват отделни думи. Нито са символи, предполагащи думи или срички. По-скоро е азбука.

— Значи са комбинация от отделни звуци — каза Амброуз.

Пат потвърди с глава и допълни:

— Това е или някакъв писмен код, или изкусна система на писане.

Амброуз я загледа проницателно.

— Защо според теб е цялата тази измислица?

— Надписите не се вместват в нито един познат образец, сътворен от човек, вписан в историята — отвърна Пат с тих авторитетен глас.

— Спомена думата „изкусна“.

Пат подаде на Амброуз лупата.

— Виж сам. Символите са забележително прости. Използването на геометрични изображения в комбинация с отделни черти е много ефикасна система за писмено общуване. Затова не мога да повярвам, че нещо от това идва от древна култура.

— Могат ли да се разчетат символите?

— Ще разбера, когато ги препиша и ги дам в компютърната лаборатория в университета. Малко от древните надписи са толкова ясни и различими като тези. Символите като че ли имат строго определена структура. Главният проблем е, че ние нямаме други подобни епиграфи никъде другаде в света, които да ни служат като пътеводител. Засега плувам в непознати води, докато компютърът не открие нещо.

— Как се справяте вие там, горе? — извика Маркес от пукнатината под тях.

— Всичко е наред засега — отвърна Пат. — В града има ли книжарница?

— Дори две.

— Чудесно. Ще ми трябва топ копирна хартия и прозрачна лента, за да слепя дълги листове, които да мога да навия… — Тя млъкна, когато от тунела се разнесе слаб тътен и подът на куба се разтресе под краката им. — Земетресение ли е това? — подвикна тя на Маркес.

— Не — отвърна той през отвора. — Предполагам, че някъде в планината падна лавина. Вие продължавайте работата си, аз ще се кача горе да проверя.

Последва ново разтрисане на кухината, този път по-силно.

— Май ще е по-добре да тръгнем с вас — предложи Пат със свито сърце.

— Подпорните греди на галерията са много стари и доста от тях са изгнили — предупреди ги Маркес. — Прекомерно движение на скалата може да причини срутването им, а оттам и свличания. По-безопасно е да чакате тук.

— Не се бавете — каза Пат. — Започвам да чувствам признаци на клаустрофобия.

— Връщам се след десет минути — увери я Маркес.

Когато стъпките на Маркес заглъхнаха, Пат се обърна към Амброуз.

— Не ми каза каква е преценката ти за черепа. Древен ли е, или съвременен?

Амброуз се загледа в черепа с разсеян поглед.

— Само в лаборатория ще може да се установи дали е изсечен и полиран ръчно, или със съвременни инструменти. Единственото, което знаем със сигурност, е, че това помещение не е изкопано и изградено от рудокопачи. Все някъде трябва да съществуват счетоводни документи за такъв голям проект. А Маркес ме увери, че в архивите на стария рудник „Рай“ и на картите на тунелите никъде в този участък не е отбелязана вертикална шахта, водеща към подземна кухина. Което значи, че тя трябва да е била изкопана преди 1850 година.

— Или много по-късно.

Амброуз сви рамене.

— Всички минни операции са били преустановени през 1931 година. Оттогава операция от такъв мащаб не би могла да мине незабелязано. Не ми се ще да залагам на карта репутацията си, но ще заявя недвусмислено твърдото си убеждение, че тази стая и черепът датират отпреди хиляда години, а вероятно и повече.

— Може би са дело на индианците — настоя на своето Пат.

Амброуз поклати глава.

— Не е възможно. Първите американци са построили голям брой комплексни каменни структури, но подобна прецизна работа е извън техните умения. И после, вземи предвид надписите. Те едва ли са плод на хора без писменост.

— А тези носят белезите на висока интелигентност — рече кротко Пат, прокарвайки леко пръсти по символите в гранита.

Тя започна да преписва необикновените символи в малкия си бележник, които после изчисли, че са общо четирийсет и два на брой. После измери дълбочината на гравюрите и разстоянието между редовете и символите. Колкото повече изучаваше очевидната формулировка, толкова по-объркана ставаше. Имаше загадъчна логика в надписите, която само най-щателен превод можеше да разгадае. Тя правеше снимки на надписите и звездните символи на тавана, когато Маркес се промуши през дупката в пода.

— Изглежда, ще останем още малко тук, приятели — съобщи той. — Лавина е затрупала входа на рудника.