Клайв Къслър - Атлантида открита

— Така е — потвърди Маркес. — Температурата се увеличава с пет градуса след всеки трийсет метра надолу в земята. На по-ниските нива, които сега са наводнени, топлината достигаше над трийсет и пет градуса.

Вагонетката спря. Маркес слезе и бръкна в една голяма дървена кутия за инструменти. Подаде на Пат и Амброуз по една каска.

— За предпазване от падащи камъни ли? — попита Пат.

Маркес се засмя.

— Преди всичко да предпазва главите ви от удари в ниските дървени подпори.

Мъждивата жълтеникава светлина на крушките, висящи от гредите, потрепваше, докато те вървяха след Маркес през влажния тунел. Когато някой заговореше, гласът му отекваше глухо в скалните стени. Пат се препъна няколко пъти в траверсите на старите ръждясали релси, но успяваше да се задържи права. И през ум не й бе минало, когато рано тази сутрин се обличаше за пътуването до Телърайд, колко разумно бе избрала да си сложи удобни спортни обувки. След време, което й се бе сторило цял час, а всъщност бяха десет минути, те стигнаха до пукнатината, през която се влизаше в кухината, и Пат и Амброуз се провряха след Маркес през тесния вход.

Маркес застана пред стълбата и им направи знак нагоре, където през отвора в каменния таван се разливаше ярка светлина.

— Прокарах осветление вчера, след като си тръгнахте оттук, доктор Амброуз. Отвесните стени играят ролята на отражатели, така че няма да ви е трудно да виждате надписите. — Той се отдръпна настрани и помогна на Пат да се качи по стълбата.

Тъй като не й бяха казали какво да очаква, Пат се стъписа.

Почувства се като Хауърд Картър, когато за първи път е влязъл в гробницата на Тутанкамон. Очите й мигом се заковаха в черния череп и с благоговение се приближи до постамента му и се загледа в гладката повърхност, която блестеше на светлината.

— Изключително… — промълви тя от възхищение, когато Амброуз се вмъкна през отвора и застана до нея.

— Съвършена изработка — съгласи се той. — Издялан е от обсидиан.

— Виждала съм кристален череп на човек от маите, намерен в Белиз. Но този тук е много по-вълнуващ. Другият беше доста груб.

— Казват, че кристалните черепи излъчвали аура от светлина и от него се чували странни звуци.

— Сигурно съм била потънала в летаргичен сън, когато съм учила за това — усмихна се Пат. — Защото онзи просто стоеше и гледаше.

— Не мога да си представя колко години — или по-вероятно колко поколения, без съвременните инструменти — са полирали този красив предмет от толкова чуплив минерал. Само един удар с чук и той ще се пръсне на хиляди парченца.

— Повърхността е толкова гладка, без нито един дефект — отбеляза тихо Пат.

Амброуз обхвана с поглед кухината.

— Самото помещение е цяло чудо. За надписите по стените и тавана сигурно са били нужни петима души, чийто цял живот е отишъл в дълбаене на скалата. А колко неимоверни усилия са били хвърлени за полирането на вътрешните повърхности. Кухината като цяло също е отнела години, за да се издълбае в солидния гранит на тази дълбочина. Измерих размерите й. Четирите стени, подът и таванът затварят съвършен куб. Ако вътрешните повърхности са криви някъде, то разликата е не повече от един милиметър. Като в стар класически загадъчен роман имаме драма, която се е разигравала в стая без прозорци и врати.

— А отворът на пода? — попита Пат.

— Маркес го е взривил случайно, докато е копаел минералната скала — отвърна Амброуз.

— Тогава как е изградена тази стая, след като няма нито вход, нито изход?

Амброуз посочи тавана.

— Единственото, което открих в почти невидимата цепнатина около границите, е в тавана. Мога само да предполагам, че който е изградил този куб, е дълбал отгоре и после го е затворил с прецизно издялана плоча.

— С каква цел?

Амброуз се усмихна.

— Тъкмо по тази причина си тук — да намериш отговора.

Пат извади от малката си чантичка, закачена за колана й, бележник, малка художническа четка и лупа. Приближи се до една от стените, избърса внимателно вековната прах и се взря през лупата в писмените знаци. След няколко минути вдигна глава и погледна към тавана. После извърна безизразно лице към Амброуз и рече:

— Таванът като че ли се явява небесна карта на звездите. Символите са… — Тя замълча за миг. — Всъщност това може и да е някаква измислица на златотърсачите, които са прокопавали тунела.

— Какво те доведе до това заключение? — поинтересува се Амброуз.

— Символите нямат никаква прилика с нито един от древните надписи, които съм проучвала досега.