Клайв Къслър - Възкръсналите

— Сър, оръдие номер две е заредено и готово за стрелба.

— Господин Мериман, произведете изстрел на петдесет метра пред носа на чудовището — нареди Хънт през мегафона си.

Мериман потвърди само с помахване на ръка и кимна на двамата мъже, обслужващи оръдието.

— Чухте какво каза капитана. Насочете изстрела на петдесет метра пред чудовището.

Корекцията беше направена, въженцето бе дръпнато и огромното оръдие изтрещя и отскочи назад. Беше съвършено точен изстрел и снарядът падна право пред огромната гърбица, която без усилие пореше водата. Обектът — животно или машина — не реагира и продължи със същата скорост по същия курс, без ни най-малко отклонение.

— Изглежда, че не се смути от стрелбата ни — отбеляза Елис с лека усмивка.

Хънт се вгледа през бинокъла си.

— Преценявам скоростта му на десет възела срещу нашата от дванайсет.

— След десет минути би трябвало да се изравним с него.

— Когато се доближим на триста метра от обекта, произведете още един изстрел, този път на трийсет метра пред него.

Всички моряци с изключение на машинната команда стояха край леерното ограждане и наблюдаваха чудовището, което доближаваше носа на кораба с всяка изминала минута. Само леки вълнички набраздяваха повърхността, но се виждаше как бялата пяна се вихри зад килватера му. В един момент гърбицата на чудовището проблесна.

— Ако прибързвах със заключенията си — обади се Хънт, — щях да кажа, че слънчев лъч се отрази в стъкло на прозорец или илюминатор.

— Не знам да има морско чудовище със стъкло по тялото си — смотолеви Елис.

Оръдейният разчет презареди и изстреля още един снаряд, който цопна във водата с огромен фонтан от пръски на двайсетина метра пред чудовището. Пак нямаше реакция. То продължи по пътя си, сякаш „Кирсардж“ беше просто някакъв минаващ досадник. Приближили се вече достатъчно до него, капитан Хънт и екипажът различиха триъгълна постройка с големи кръгли кварцови илюминатори на гърба на чудовището.

— Но това е плавателен съд, построен от човешка ръка! — ахна от почуда Хънт.

— Не мога да повярвам — каза смаяният Елис. — Кой би построил подобна невиждана измишльотина!

— Ако не са Щатите, трябва да са британците или германците.

— Знае ли човек. Никакъв флаг не се развява.

В този момент странният обект се плъзна под вода и се изгуби от поглед. „Кирсардж“ мина точно над мястото, където той потъна, но екипажът не успя да види никаква следа от него в дълбините.

— Изчезна, капитане — провикна се един от матросите.

— Следете зорко дали пак ще се появи — извика в отговор Хънт. — Някои от вас да се качат при мачтите за по-добра видимост.

— Как ще действаме, ако пак се появи? — попита Елис.

— Ако не се издигне над повърхността и не се представи, ще открием масиран огън.

Минаха часове, слънцето залезе, а „Кирсардж“ описваше все по-широки кръгове с отслабваща надежда да открие чудовището. Капитан Хънт беше на път да преустанови търсенето, когато един от наблюдателите се провикна:

— Чудовището е на около хиляда метра от левия ни бимс и се насочва към нас.

Офицерите и останалите от екипажа се втурнаха към лявото леерно ограждане и впериха погледи във водата. Все още не се беше стъмнило напълно, така че го видяха ясно. То като че ли наистина напредваше право към „Кирсардж“, и то с много висока скорост.

По време на търсенето оръдейните команди стояха търпеливо по местата си до готовите за стрелба оръдия. Сега артилеристите на левия борд бързо насочиха мерниците си в приближаващото се привидение.

— Вземете предвид скоростта и се прицелете в задната част на носа му — нареди им Мериман.

Мъжете извършиха съответните корекции и наклониха цевите на оръдията, когато чудовището се появи в мерниците. Тогава Хънт извика:

— Огън!

Шест от осемте оръдия на „Кирсардж“ изтрещяха и взривните им вълни разцепиха въздуха, след като цевите им избълваха огън и дим. През бинокъла си Хънт наблюдаваше как снарядите от двете големи 279-милиметрови развъртащи се оръдия разплискват водата от двете страни на плавателния съд. За гейзерите, бликнали около целта, допринесоха и гладкостволните 228-милиметрови оръдия. После видя как деветкилограмовият снаряд от оръдието с нарезна цев улучи гърба на чудовището, отскочи във въздуха и рикошира във водата като хвърлен камък.

— Това чудо е бронирано! — ахна той. — Нашите снаряди отскачат от корпуса му, без да му направят дори вдлъбнатина.