Клайв Къслър - Възкръсналите

„Кирсардж“ потъваше с всяка изминала минута. Наклонът му достигна близо десет градуса и беше невъзможно да държи прав курс. Рифът се приближаваше. Всички на борда виждаха как вълните се разбиват в кораловия бряг и изхвърлят блестящи пръски под слънцето.

— Пет фатома — съобщи отново водачът — и се издига бързо.

Хънт нямаше да рискува живота на екипажа си. Щеше да подаде команда да напуснат кораба, когато „Кирсардж“ се врежеше в коравото дъно и корпусът му направеше пътека през рифа и спреше внезапно под наклон от петнайсет градуса.

— Да се помолим на Всемогъщия за спасение — прошепна кърмчията, без да пуска щурвала; лицето му беше почервеняло от усилията да го върти, ръцете му от китките до раменете бяха схванати от изтощение.

— Корабът опира в дъното — каза Елис на Хънт. — Приливът се оттегля, тъй че нашето старче няма къде да ходи.

— Вярно — потвърди с тъжен глас Хънт. — Жалко, че не може да бъде спасено.

— Спасителните влекачи ще могат да го изтеглят, стига дъното да не одере част от корпуса му.

— За всичко е виновно онова проклето чудовище. Ако има Бог, то ще си плати за това.

— Може би вече си е платило — отбеляза спокойно Елис. — То потъна доста бързо след сблъсъка. Сигурно в носовата му част се е пробила дупка и е отворила път на морската вода.

— Не мога да се начудя защо просто не се издигна и не даде обяснение за присъствието си тук.

Елис загледа замислен тюркоазносинята карибска вода.

— Сега си спомням, че навремето четох нещо за един от бойните ни кораби — „Ейбрахам Линкълн“, който преди трийсет години се натъкнал на загадъчно метално чудовище и то откъснало кормилото му.

— Къде е станало това? — попита Хънт.

— Мисля, че в Японско море. Най-малко четири английски военни кораба са изчезнали при загадъчни обстоятелства през последните двайсет години.

— Министерството на военноморските сили никога няма да повярва на станалото тук. — Хънт огледа с гняв разрушения си кораб. — Ще имам късмет, ако не бъда изправен пред военния съд и не бъда изгонен с барабани от службата си.

— Имате сто и шейсетина свидетели, които ще ви подкрепят — увери го Елис.

— Никой капитан не иска да изгуби кораба си, най-малко от някакво непознато механично чудовище. — Хънт замълча и погледна надолу към морето, умът му се върна към предстоящите задачи. — Започнете да товарите продоволствия в лодките. Ще се прехвърлим на брега и ще чакаме спасението си на твърда почва.

— Прегледах морските карти. Островът се нарича Ронкадор Рийф.

— Тъжно място и тъжен край за такъв знаменит кораб — отбеляза капитанът замислен.

Елис отдаде формално чест и започна да направлява работата на екипажа по прехвърлянето на продоволствия, брезенти за палатки и лични вещи на ниския коралов остров. Под светлината на половина месечина те работиха цялата нощ до другия ден, като опънаха палатки и сготвиха първото си ядене на суша.

Хънт напусна последен „Кирсардж“. Преди да се спусне по стълбата в чакащата го лодка, той се спря да погледне неспокойната вода. Щеше да запомни до смъртта си образа на брадатия мъж, който го гледаше от черното чудовище.

— Кой ли си ти? — измърмори той на себе си. — Дали си оцелял? И ако да, коя ли ще бъде следващата ти жертва?

През оставащите няколко години до кончината му, какъвто и рапорт за военен кораб, изчезнал с целия екипаж, да стигнеше до ушите му, Хънт не можеше да не се запита дали мъжът в чудовището не беше отговорен за това.

Офицерите и матросите на борда на „Кирсардж“ прекараха без особени затруднения на брега две седмици, преди да забележат стълб дим на хоризонта. Хънт изпрати лодка със старшия си помощник-капитан Елис да спре минаващия параход. Хънт и хората му бяха качени на борда му и закарани до Панама.

Колкото и да беше странно, когато Хънт и екипажът му се завърнаха в Съединените щати, те не бяха изправени пред никаква комисия за разследване на случая — нещо доста необичайно. Сякаш министърът на Военноморските сили и адмиралите искаха да потулят инцидента. За голяма изненада на Хънт той дори беше повишен в чин, преди да бъде пенсиониран с почести. Старши помощник-капитан Елис също беше повишен и бе назначен да командва най-новия артилерийски катер на ВВС „Хелена“ по време на Испанско-американската война в кубински води.

Конгресът одобри отпускането на 45 000 долара за изтеглянето на „Кирсардж“ от Ронкадор Рийф и за връщането му в роден кораборемонтен завод. Оказа се обаче, че туземците от близките острови подпалили кораба, за да си присвоят всичките му хромови, медни и железни части. Оръдията му бяха свалени и спасителната група са завърна в пристанището, като остави корпусът му да се разпада във вид на коралова гробница.