Клайв Къслър - Възкръсналите

Сто души бяха подбрани от Сигватсон за пътуването, което се очакваше да бъде дълго и мъчително. След седмици подготовка на шест от по-малките лодки бяха вдигнати платната, а мъжете, жените и децата, които оставаха, помахаха за довиждане на малката армада, когато тя потегли по реката към открито море. Замислената за двумесечна разузнавателна експедиция обаче се превърна в епично пътуване от четиринайсет месеца. Плавайки с платна и с гребла, освен когато трябваше да теглят лодките си по суша до следващия воден път, мъжете преплаваха по широки реки и огромни езера, които изглеждаха просторни като голямото северно море. Те плаваха по реки, по-широки от всяка друга, която бяха виждали в Европа или край Средиземноморието. След триста мили плаване по голям воден път те слязоха на брега и опънаха палатки в гъста гора. Тук те скриха лодките си и тръгнаха на път през хълмиста местност и пасища.

Норвежците срещнаха странни животни, който им бяха напълно непознати. Малки същества, наподобяващи кучета, виеха нощем. Големи котки с къси опашки, огромни зверове с гъста козина, с рога и големи глави. Тях те убиваха с копията си и установиха, че месото им е не по-малко прелестно на вкус от говеждото.

Тъй като те не се задържаха дълго на едно място, скрелингите не ги смятаха за заплаха и не ги закачаха. Пътешествениците намираха различията в племенните общности на скрелингите за очарователни и забавни. Някои от тях бяха горди и излъчваха благородство, докато други наподобяваха противни животни.

Много месеци по-късно те се спряха, когато видяха върховете на огромни планини, които се издигаха в далечината. Смаяни от огромната земя, която като че ли нямаше край, те решиха, че е време да се връщат обратно в колонията, преди да е паднал първият сняг. Но когато в средата на лятото уморените пътници най-накрая стигнаха селището си, очаквайки да бъдат радостно посрещнати, те завариха само разруха и трагедия. Цялата колония бе опожарена до основи, от другарите им, от жените и децата им не бе останало нищо, освен разпилените им кости. Каква ли ужасна причина бе подтикнала скрелингите да се развилнеят и извършат това масово клане на викингите? Какво ли беше нарушило мирното им съжителство? Отговори от мъртвите нямаше.

Магнус и разяреният и потънал в скръб оцелял норвежец откриха, че входът на тунела, водещ към пещерата, където бяха прибрани корабите, е запушен с камъни и клони от покойните обитатели и скрит от погледите на скрелингите. По някакъв начин заселниците бяха успели да скрият съкровищата и свещените реликви, които Сигватсон беше плячкосал в младите си години, заедно с най-скъпите им лични вещи, като са ги запечатали в корабите по време на нападението на скрелингите.

Изтерзаните воини можеха да обърнат гръб на клането и да отплават, но това не беше в кръвта им. Те закопняха за отмъщение, съзнавайки, че вероятният им край ще бъде смърт. Но за един викинг да умре по време на бой беше духовна и славна смърт. Освен това съществуваше ужасната вероятност жените и дъщерите им да са били взети като робини от скрелингите.

Подивели от ярост и гняв, те събраха останките на приятелите и семействата си, внесоха ги през тунела в пещерата и ги положиха в корабите си. Това беше част от традиционна церемония — да изпращат мъртъвците на оня славен свят във Валхала. Те разпознаха насечените останки на Бярни Сигватсон и ги положиха в кораба, като го покриха с мантия, а отстрани положиха останките на двете му деца заедно със съкровищата му и баки с храна за последния му път. Те много искаха да положат до него и жена му Фрейдис, но никъде не намериха тялото й, както и нито едно животно, което да принесат в жертва. Всичко бе задигнато от скрелингите.

По традиция корабите и техните мъртъвци трябваше да бъдат погребани, но сега това не беше възможно. Те се опасяваха, че скрелингите ще изровят и ограбят мъртъвците. Затова скърбящите воини изсякоха огромна част от надвисналия над входа на пещерата скален блок, който падна пред него и заедно с тонове по-малки отломки запуши пещерата откъм реката. Скалният блок се срути на дълбочина няколко метра под повърхността на водата, като остави голям невидим отвор под нея.

След като свършиха с церемонията, норвежците се приготвиха за битка.

Честта и смелостта бяха свещени за тях качества. Всички бяха изпълнени с еуфория от предстоящата битка. Дълбоко в душите си те копнееха за нея, за дрънченето на оръжия, за миризмата на кръв. Това беше част от културата им, те бяха израснали и обучавани от бащите си да станат воини и експерти в изкуството да се убива. Наточиха сабите и бойните си брадви, излети от фина стомана от немски майстори — ценни предмети, които те така боготворяха, че даваха име и на сабята, и брадвата, сякаш бяха живи същества.