Клайв Къслър - Възкръсналите

След като изкачиха и заобиколиха един паднал скален блок, те продължиха още шейсет метра нагоре. Тогава децата се спряха и му посочиха една малка пукнатина.

— Татко, татко, виж! — извикаха те в хор. — Тази дупка води навън. Можеш да видиш звездите.

Сигватсон видя, че дупката е толкова малка и тясна, че дори децата не можеха да се проврат през нея, но небето се виждаше съвсем ясно.

На другия ден той накара неколцина мъже да загладят пода на тунела, за да се върви по-лесно в него, и да разширят дупката. Когато отворът стана достатъчно голям, за да мине спокойно през него изправен в целия си ръст човек, те прекрачиха навън и се озоваха на голяма поляна, оградена с дървета. Тя беше пълна противоположност на голата и пуста земя на Гренландия. Тук дървен материал за построяването на къщи имаше в изобилие, земята беше покрита с диви цветя и трева за добитъка им. И точно тук, на тази щедра земя, високо над красивия син фиорд, водата край който беше пълна с риба, Сигватсон положи основите на своята колония.

Боговете бяха показали пътя на децата, които пък заведоха възрастните до място, което те се надяваха да стане техният новооткрит рай.

Викингите били хора, жадни за живот. Те работели усърдно, водели суров живот и посрещали храбро смъртта. Морето било тяхната стихия. Според тях човек без кораб бил като човек, окован с вериги. Въпреки страха, който всявали през Средновековието заради варварските си инстинкти, те прекроили Европа. Безстрашните преселници воювали и се установили в Русия, Испания и Франция, където едни се заловили с търговия, а други, прославили се със смелостта и способността си да боравят със сабята и томахавката, станали наемни войници. Хролф Главатаря завладял Нормандия, получила името си от норманите, както наричали там „северните хора“. Неговият потомък Уилям пък завладял Англия.

Бярни Сигватсон въплъщаваше образа на „златния“ викинг. Той имаше руса коса и брада. Не беше висок, но беше широкоплещест и силен като вол. Роден през 980 година във фермата на баща си в Норвегия, като повечето млади викинги той растял с нестихващия копнеж да види какво има отвъд хоризонта. Любознателен и дързък, но в същото време и предпазлив, едва навършил четиринайсет години, той се включил в походи за нападения на Ирландия. До двайсетгодишната си възраст Бярни бил вече кален в битките моряк и плячкосал достатъчно съкровища, за да си построи хубав кораб и да поведе своя собствена експедиция за набези. Оженил се за Фрейдис — яка и набита самоуверена красавица, с дълга златиста коса и сини очи. Двамата се оказали щастлива двойка. Паснали си като слънцето и небето.

След като натрупал огромно състояние от плячкосване на градове и села в цяла Англия и с много белези от рани по време на битките, Бярни престанал с набезите си и започнал търговия с кехлибар — диаманта на онова време. След няколко години обаче ръцете отново го засърбели, особено след като чул саги за епичните походи на Ерик Червения и сина му Лайф Ериксон. Той не могъл да устои на съблазънта на непознатите земи далече на запад и твърдо решил да предприеме собствен поход към непознатото, където да основе колония. Бързо успял да събере флотилия от десет кораба, която побирала 360 мъже и техните семейства, добитък и земеделски сечива. Цял един кораб бил натоварен само със състоянието на Бярни от кехлибар и заграбени съкровища, които щял да използва за бъдещи размени на стоки от кораби, плаващи от Норвегия и Исландия.

Пещерата, на която се натъкна сега, се оказа идеален хангар за кораби и склад, а също така и крепост срещу всяко нападение на скрелингите. Гладките плавателни съдове бяха издърпани от водата върху дървени греди и поставени в издялани в твърдата скала корита. Викингите строяха красиви кораби. Освен че бяха невероятно издръжливи, плавателните им съдове представляваха същински скулптурни шедьоври с великолепни пропорции и богато украсени със сложна дърворезба на носа и кърмата. Малко морски съдове преди или след тях могат да съперничат на изчистените им и елегантни линии.

За нападенията си из Европа те използваха дългия кораб. Той беше изключително бърз и маневрен и имаше отвори за петдесет гребла. Този така наречен кньор се явяваше работният кон на викингите. С дължина от петнайсет до осемнайсет метра и ширина четири и половина метра, той можеше да превозва петнайсет тона товар на дълги разстояния. За плаване в открито море кньорът разчиташе предимно на огромното си квадратно ветрило, но беше снабден и с десет гребла за плаване в плитките крайбрежни води.