Клайв Къслър - Възкръсналите

Между дъсчените палуби на носа и кърмата имаше открито пространство, достатъчно широко, за да побира товар и добитък.

Екипажът и пътниците пътуваха на открито и единствената им защита беше навес от волска кожа. Специални жилищни помещения за вождове като Сигватсон нямаше. Викингите пътуваха като обикновени моряци, равни помежду си; водачът им издаваше команди само в крайни случаи. Бурното море не плашеше кньора. Той можеше да преодолее най-силните ураганни ветрове и най-високите вълни, които му изпращаха боговете, и пак да продължи напред със скорост от пет до седем възела, изминавайки по 150 мили на ден.

Построен от най-добрите викингски корабостроители, които използваха само ръцете и очите си за придаване на формата и брадва за обработване на дървото, килът беше изсечен от цяло парче дъбов ствол във вид на Т-образна греда, която увеличаваше стабилността на плавателния съд в бурно море. След това се изработваха дъбовите дъски, които се изсичаха по линиите на дървото на тънки непрекъснати листи, които се извиваха изящно нагоре и се събираха на кърмата и вълнореза. Обшивката на корпусите им беше от клинкеровия вид, при което горният пояс припокрива долния. После пролуките се натъпкваха с насмолени животински косми. Освен напречните греди, които притягаха корпуса и подпираха палубите, други прави парчета дърво на кораба нямаше. Беше трудно да се повярва, че толкова крехкият на вид плавателен съд ще издържи на щормовите ветрове на Северния Атлантически океан, но използваният метод граничеше с лудостта — килът беше подвижен, а корпусът се огъваше, което позволяваше на кораба да пори водата по най-малкото съпротивление и го правеше най-стабилният кораб на средните векове. Малката му водоизместимост пък му позволяваше да се плъзга по огромните вълни като тънка дъска.

Кормилото също беше шедьовър на инженерството. То представляваше яко, направляващо весло, прикрепено за дясната кърмова част, чийто вертикален вал се завърташе от кърмчията посредством хоризонтален румпел. Кормилото винаги се монтираше в дясната част на корпуса и се наричаше „стьорнборди“, което означава десен борд. Кърмчията гледаше с едното око морето, а с другото — сложно изработения бронзов ветропоказател, монтиран или на вълнореза, или на мачтата. Изучавайки прищевките на вятъра, той можеше да направлява кораба по най-благоприятния курс.

Голям дъбов блок служеше за килсон, където беше поставена основата на мачтата. Мачтата се издигаше на височина девет метра и на нея беше поставено огромно ветрило, чиято форма представляваше почти пълен квадрат. Изтъкано от груба вълна в два пласта за по-голяма здравина, то после се боядисваше в червено и бяло — обикновено или на широки ивици, или на ромбоиди.

Викингите не бяха само отлични корабостроители и моряци, но и изключително способни корабоводители. Те се раждаха с мореплавателска дарба. Викингът можеше да гадае за морето и времето по водните течения, облаците, температурата на водата, вятъра и вълните. Той изучаваше миграцията на рибите и птиците. Нощем направляваше кораба по звездите, а през деня използваше дървен диск с деления, който се въртеше свободно на ос, прокарана през центъра му. На него беше прикрепена игла, която се движеше по диска и указваше курса. Викингското определяне на географските ширини беше изключително точно. Рядко се случваше викингски кораб да се заблуди безнадеждно. Те владееха напълно морето и това никой не оспорваше.

През следващите месеци преселниците построиха масивни и дълги дървени къщи. Издигнаха и голяма постройка с огромно огнище за готвене за общо ползване, която служеше също и за склад, и за подслон на добитъка. Жадни за плодородна земя, норвежците побързаха да засеят посеви. Те беряха горски безкостилкови плодове, ловяха риба в изобилие във фиорда. Скрелингите се оказаха любопитни и сравнително приятелски настроени. С тях те размениха дребни украшения, платове и краве мляко за ценни кожи и дивеч. Сигватсон разумно разпореди на хората си да държат металните саби, брадвите и копията си скрити от поглед. Скрелингите притежаваха лъкове и стрели, но оръжията им за ръкопашен бой бяха все още изработени грубо от камък. Сигватсон правилно прецени, че не след дълго по-добрите им оръжия ще бъдат или откраднати, или поискани за размяна.

Към есента те бяха напълно готови за суровата зима. Тази година обаче времето беше меко, с малко сняг и редки студени дни. Заселниците се наслаждаваха на слънчевите дни, много по-дълги от онези, на които бяха свикнали в Норвегия и при краткия си престой в Исландия. С настъпването на пролетта Сигватсон се приготви да изпрати голяма разузнавателна експедиция за проучване на новата и чужда страна. Той самият предпочете да остане, за да поеме задълженията и отговорностите в ръководенето на вече процъфтяващата малка комуна. Избра за водач на експедицията брат си Магнус.