Стивън Канел - Непокорният

— Не знам. Всъщност не е стара. Копие е на една от онези класически „Крис-Крафт“ с две предни стъкла, произвеждани през трийсетте и четирийсетте години.

— Може би има търговец…

— По дяволите, това ще отнеме цяла вечност. Те знаят, че сме разговаряли със Санди в къщичката на шофьора и тя е научила от Калвин Шийтс къде е мястото. Биеха я, за да разберат на колко души е казала. Ако са разбрали, че Санди знае къде е Чуч, се е наложило да го преместят.

— Трябва да действаме стъпка по стъпка — монотонно каза тя. — Да започнем с телефонния указател. В кухнята е.

Алекса отиде в кухнята, запали лампата, взе телефонния указател на Ароухед и прелисти на „Търговци на плавателни съдове“.

— Ето, „Бътърфийлд Боутс“, упълномощен представител на „Крис-Крафт“.

— Сега е девет часа вечерта, Алекса. Затворили са.

Тя вече бе стигнала до буквата „Б“.

— Лио Бътърфийлд, Лейк Вю Драйв. Не може да е далеч оттук. Ще им се обадим по телефона или ще отидем там.

— Показват лицата ни по всички телевизии. Може би е по-добре да се обадим по телефона.

— Добре. Кой ще говори? Ти или аз?

— Шерифът на Ароухед се казва Конклин. Дано не ходят заедно за риба.

Преди четири дни Шейн бе изтръгнал телефона в кухнята, затова отидоха във всекидневната. Той набра номера и след минута отговори женски глас.

— Госпожо Бътърфийлд? Обажда се шерифът Конклин. Трябва да говоря със съпруга ви — каза Шейн.

— Момент. — Гласът й прозвуча озадачено.

Дотук добре. Жената, изглежда, не познаваше Конклин лично. Шейн се надяваше, че и съпругът й не го познава.

— Лио Бътърфийлд. Какво има, шерифе?

— Господин Бътърфийлд, съжалявам, че ви безпокоя в дома ви, но се опитвам да издиря копие на класическата моторница „Крис-Крафт“. Разбрах, че търгувате с такива неща.

— Точно така.

— Не мога да съобщя подробности, но търся човек, който живее тук и може би е купил такава моторница през последните две-три години.

— В езерото има няколко от тези моторници. Много са редки. Красиви са, но не са за всеки. Обслужвам повечето.

— Можете ли да ми кажете имената на собствениците?

— Мисля, че мога… Да видим… Карл Никърсън си купи такава моторница миналата година…

Алекса грабна писалка.

— Карл Никърсън — повтори Шейн. — Да, друг?

Алекса записа името на гърба на телефонния указател.

— Бърт Пърл… Лоуган Хънтър, филмовият продуцент.

Шейн повтори двете имена и Алекса вдигна глава.

— Хънтър има ли док? Къде държи моторницата?

— В старата къща на Игъл Пойнт Драйв в залива Шелтър. Онази, която е построена през четирийсетте години от Кларк Гейбъл. Прилича на трансилвански замък.

Те спряха и слязоха от колата. Къщата се намираше долу на брега.

Шейн и Алекса се спуснаха по Малард Роуд и стигнаха до Игъл Пойнт Драйв, където имаше пристан с достъп до залива Шелтър. Качиха се на дървената платформа и се загледаха в огромната къща, извисяваща се величествено на фона на далечните заснежени планини. Плочите на покрива блестяха на сребристата лунна светлина. Четирите островърхи кули, увенчани с метални шипове, сякаш пробиваха безоблачното небе. Жилището, на площ шестстотин квадратни метра, бе проектирано през четирийсетте години и приличаше на средновековен замък.

Прозорците на първия етаж светеха. От време на време вътре се забелязваше движение — някакви хора минаваха пред армираните стъкла. До водата бе паркиран хеликоптерът „Бел Джет“, с който бяха отвлекли Шейн пред очите на целия снимачен екип на Спринг стрийт.

А на кея бе завързано копието на класическата дървена моторница „Крис-Крафт“.

— Санди ми каза, че Лоуган Хънтър бил педераст. Сигурно тук води приятелите си през почивните дни.

— Мразя такова разположение — каза Алекса, която внимателно изучаваше сградата. — Къщата се намира на високо, наоколо има големи, открити, затревени пространства… Веранди и твърде много прозорци… Тактически сме в неизгодна позиция.

— Хайде… Не гледай толкова негативно на нещата. Ще се разделим и ще прекосим моравата. После ще се вмъкнем през някой отворен прозорец, ще намерим Чуч и Кели и ще избягаме.

— Трябват ни подкрепления, Шейн.

— Кого имаш предвид? Пауър Рейнджърс?

— Ако държат тук Чуч Сандовал и Брайън Кели и ние ги измъкнем, ще ни обвинят в отвличане. Заловят ли ни, свършено е с нас. Мисля, че трябва да подадем код Шест „Мери“. — Алекса имаше предвид радиокода на полицията в Лос Анджелис за помощ при изключителна бойна активност. — Имаме възможност да изберем подходящия момент, но щом открием, че Чуч и Кели са вътре, по-добре да изчезнем. Да оставим шерифът Конклин да разбере кои са лошите и кои добрите.