Стивън Канел - Непокорният

В същия миг очите й се изцъклиха и сърцето й спря да бие.

Шейн бавно я положи на пода. Вдигна глава и видя, че Алекса го гледа.

— Шейн, трябва да се махаме оттук.

Изведнъж на прозореца се появи лицето на Кийт Лав и после — пистолет, насочен към Шейн. Той извади револвера на Калвин от колана и стреля два пъти. Алекса също изстреля последните си два куршума. Стъклото се разби и Кийт Лав падна по гръб на земята.

— Да вървим! — извика Алекса и Шейн се изправи.

Навън се чуха писъци. Шейн и Алекса намериха задната врата, която водеше към гаража за шест коли. Вътре бе паркиран черен линкълн. Двамата скочиха в колата. Ключовете бяха на стартера. Шейн включи двигателя, грабна дистанционното управление, натисна копчето за вратата на гаража и настъпи газта.

Въоръжени мъже в черни костюми препречиха пътя им, но се разбягаха, когато автомобилът се отправи към тях.

Мъжете хукнаха в различни посоки, като бъркаха под саката си, за да извадят оръжията си. Шейн мина по моравата, насочвайки се към портата, излезе на главния път и подкара към летището.

— Обади се на Боб и му кажи да се приготви за излитане.

Алекса включи мобилния си телефон и набра номера.

Шейн намери една от местните новинарски радиостанции. Инцидентът бе станал само преди пет-шест минути, но вестта вече се бе разпространила.

— Екипът ни, който отразява луксозното празненство на Лоуган Хънтър в къщата на Елтън Джон в Корал Гейбълс, съобщи за престрелка — каза говорителят. — Очакваме подробности, но доколкото разбрахме, застреляни са няколко души. Убийците са мъж и жена, които са избягали с едно от личните превозни средства на Елтън Джон. Останете с нас, за да чуете повече информация.

Шейн остави Алекса пред офиса на „Милиън Еър Чартърс“ и паркира колата в гъстите олеандри встрани от пътя. Той бързо избърса отпечатъците им, използвайки старата си риза и отиде при Алекса. Двамата влязоха в сградата на авиокомпанията. Боб беше там и попълваше плана на полета.

— Готови ли сте? — попита той. — Бързо си свършихте работата.

— Не можем да си позволим пари за престой — усмихна се Шейн, макар че сърцето му се свиваше от мъка.

— Ей сега ще излетим.

Те се качиха бързо на самолета и седнаха, без да разговарят. Този път нямаше червено килимче. Двамата пилоти затвориха вратата и се усмихнаха.

— Имаме лек попътен вятър — доволно каза Боб. — Би трябвало да се върнем за около четири часа и половина.

Той седна в пилотската кабина и включи моторите.

След няколко минути самолетът излетя.

Шейн бе потънал в мисли. Алекса хвана ръката му.

— Добре ли си? Какво ти каза Санди?

— Нищо.

Още не беше в състояние да й каже истината. Дори самият той не можеше да я приеме.

Мислите му се върнаха назад, преди шестнайсет години, към отдавна забравен спомен. Той работеше второ лято в полицията. Санди току-що бе уредила втория арест по случая с фалшивите ценни книжа. След няколко дни двамата отидоха да вечерят заедно, за да отпразнуват успеха. Санди предложи да работи като информатор на полицията. Пиха твърде много. В колата Шейн разкъса дрехите й и я люби безразсъдно. Нямаше нежност и любов. За него това беше само секс, от който мислеше, че няма да има последици, а за Санди — нещо като ръкостискане, за да скрепят сделката. Тогава Шейн беше на двайсет и две години.

На другата сутрин се бе почувствал долнопробен и засрамен от себе си. Санди беше проститутка и тъй като Шейн беше по-взискателен към интимните си връзки, никога не я люби отново. Те станаха партньори в бизнеса. През годините той ръководеше кариерата й на информатор. Направи я богата, като също вземаше своя дял от сделките. Пиянското чукане в колата беше забравено.

Но ето че след толкова време последиците от безразсъдната постъпка се бяха появили. Ако това, което му се каза беше истина, Санди бе променила необратимо живота му.

После Шейн си спомни думите й в мансардата преди два дни. Тогава те бяха прозвучали странно, но сега в тях имаше абсолютна логика. „Ти не ми правиш услуга. Аз ти правя услуга.“

Пътят беше тъмен и криволичещ, но Шейн караше твърде бързо.

— Намали, за бога! — извика Алекса. — Ще се пребием на някой завой.

Шейн мигновено дръпна крака си от педала на газта, но после несъзнателно пак го настъпи. Изгаряше от нетърпение да стигне до Ароухед.

Те бяха изключили радиото. Току-що бяха съобщили имената им като убийците в дома на Елтън Джон във Флорида. Сега за тях говореха по всички станции. Някой от купона в Маями ги бе познал, вероятно едно бивше ченге от екипа на Шийтс. Шейн и Алекса бяха обект на национално издирване. Той знаеше, че е само въпрос на време пилотът да се събуди, да включи телевизора и да види репортажа. Той веднага щеше да информира полицията, че Шейн и Алекса са в Лос Анджелис и кръгът на издирване да се стесни.