Стивън Канел - Непокорният

— Да, така е — съгласи се Алекса.

Те стигнаха до къщата, изкачиха дървените стъпала и влязоха.

Хората се бяха събрали в богато обзаведената всекидневна, но потокът от гости минаваше през къщата и се изливаше в задния двор. Там бяха барът и оркестърът.

Шейн и Алекса застанаха за миг на задната веранда и се загледаха в искрящите синьо-зелени води на залива Бискейн.

На кея бе закотвена огромна трийсетметрова яхта на име „Астронавт“. Моравата беше осеяна с палми и индийски смокини. Двайсетте музиканти от оркестъра бяха облечени в бели костюми.

— Страхотно барбекю — отбеляза Алекса.

Шейн кимна, но очите му се стрелкаха насам-натам и оглеждаха присъстващите.

Те се приближиха до бара. Четири-пет манекенки, облечени във футболните екипи на „Спайдърс“ с шлемове на главите, стояха като статуи в различни части на двора. Шейн си поръча безалкохолна бира, а Алекса — чаша минерална вода с лимон.

— Желаете ли пура, за да отпразнувате случая, сър? — попита барманът и предложи на Шейн кутия „Доминикан Ригал“.

— Имаш ли други? — попита Шейн и погледна подозрително пурите.

— Господин Хънтър притежава тази компания, затова имаме само „Доминикан Ригал“.

— В такъв случай, дай ми една.

Шейн си взе пура и двамата с Алекса се отдалечиха на няколко крачки от бара. Той погледна пурата и видя, че е същата като онази в сифона на тоалетната в Спринг Съмър Апартмънтс.

— Нали не мислиш, че Лоуган Хънтър е бил в апартамента ти на Трета улица и е участвал в отвличането на…

— Не. Но е бил някой, който работи за него. И онова мекере го свързва директно с Хънтър.

— Това е само на теория. Нямаш доказателства.

— По дяволите доказателствата. Вече не се тревожа за тях.

Шейн тръгна към къщата. Алекса го хвана за ръката и го спря.

— Трябва да се тревожим и да намерим нещо, което си струва да се занесе на прокурора. Иначе е свършено с нас.

— И още как.

— Не се шегувам, Шейн. С теб съм, но трябва да ми казваш всичко.

— Мисля, че трябва да намерим господин Хънтър, да го поканим на някое усамотено място в градината и да поговорим.

— Да го намерим ? Да го поканим ? Би ли изяснил терминологията си?

— Ще отвлека онзи скапаняк, ще му завра пурата в задника и ще я запаля, докато не ми каже къде държат Чуч. Този номер мина с Том Мейуедър.

— С Мейуедър ни провървя. Но това не означава, че можем да отвлечем Хънтър насред празненството и да се измъкнем безнаказано.

— Напротив. Само трябва да намерим удобна стая за разпити, преди да вземем показанията му. Не се притеснявай, няма да го направиш ти. Аз ще го прибера. Повярвай, той ще ми каже онова, което искам да знам.

— Шейн, тук има четирийсет охранители.

— Ако искаш, чакай в колата.

— По дяволите! Ти си твърдоглав кучи син. Все едно, хайде да не се караме и да действаме.

Те започнаха да обикалят двора, търсейки подходящо място. Шейн позна едно-две от момичетата, които бяха заснели във военноморската база. Те бяха облечени в прилепнали по тялото вечерни рокли, носеха табелки, на които пишеше, че са домакини, и придружаваха репортерите. В къщата имаше твърде много хора. Пристройката на градинаря беше близо до басейна. Шейн и Алекса стигнаха до кея, където бе завързана трийсетметровата яхта и се качиха на палубата.

— Страхотна лодка — отбеляза Алекса, поглеждайки към главната каюта.

Шейн вече бе извадил шперцовете.

— Пак ли? — попита тя.

— Щом няма ключ, това е най-доброто, което мога да направя.

След няколко минути той отключи и я погледна.

— Ставам все по-добър. Усъвършенствам техниката.

— Ще добавя това към списъка с обвиненията ти.

— Ще намеря хубаво уютно място долу. Защо не потърсиш ключовете? После ще трябва да изчезнем бързо. — Шейн посочи малка моторница, завързана до яхтата.

— Как да стигна дотам? — попита Алекса, поглеждайки моторницата, която беше три метра по-надолу.

— Прехвърли се от задната страна на яхтата. Много хора държат резервен ключ за стартера, окачен на кукичка на таблото.

Алекса дръпна нагоре късата си рокля и прекрачи перилата. Тя вдигна глава и видя, че Шейн се е вторачил в красиво оформените й крака.

— Какво зяпаш?

— Нищо — побърза да отговори той и се вмъкна в главната каюта.

Той чу, че Алекса скочи на моторницата и тръгна из великолепната яхта. Класическият интериор бе украсен с красиви антики и копринена тапицерия. Шейн слезе в каютите за екипажа.

След няколко минути той намери машинното отделение. То бе защитено със звукоизолиращи двойни врати и се простираше по цялата дължина на яхтата. Шейн запали лампите. Боядисаните в бяло мотори блеснаха на ярката неонова светлина. Видя въже, скри го, угаси лампите и излезе.