Стивън Канел - Непокорният

Алекса стоеше на задната палуба. Лицето й бе озадачено.

— Намери ли ключа? — попита той.

— Да, беше точно където ти каза. — Тя му го подаде.

— Тогава какво има?

— Мисля, че видях Санди. Слязох за малко от моторницата и се опитах да открия Лоуган Хънтър… и ми се стори, че я забелязах. Вървеше с Калвин Шийтс по пътеката. Не изглеждаше щастлива.

— Санди трябва да се е срещнала с приятелката си Скарлет и се е сдобила с покана за това празненство. Но как е успяла да пристигне във Флорида за толкова кратко време?

— Лоуган Хънтър има частен самолет.

Шейн кимна.

— Да отидем да видим дали ще я намерим.

Те слязоха от яхтата. Присъединиха се отново към веселбата и тръгнаха по пътеката към къщата, търсейки познати лица. Шейн забеляза Тони Спивак сред група мъже и жени. Беше се издокарал във футболна фланелка. Шейн съзря Кийт Лав и хвана Алекса за ръката, като я обърна с гръб към него.

— Какво има?

— Кийт Лав.

Те стигнаха до пътеката, по която преди малко бяха вървели Санди и Калвин Шийтс, и тръгнаха по нея. Пътеката криволичеше и свършваше на стотина метра от кея, до каменната къща на шофьора в източната част на имението. До къщата имаше гараж за шест коли, отделен от двора с горичка мангови дървета. Докато се промъкваха покрай къщата, те чуха стенания. Шейн спря и погледна Алекса, която учудено повдигна вежди. Те не можаха да определят естеството на звуците, затова застанаха неподвижно до къщата и се заслушаха. Изведнъж се чу силен шамар и жена извика от болка. Шейн позна гласа.

Алекса извади беретата си и тръгна към вратата. Шейн нямаше оръжие и се чувстваше уязвим. Той спря до задната врата и прошепна:

— И така, стандартно нахлуване в стила на специалните сили. На три влизам и отивам надясно. Едно… две…

Шейн отстъпи назад, ритна вратата и се хвърли вдясно. Той се претърколи на пода и не можа да огледа стаята, но чу, че Алекса нахлу след него и изкрещя:

— Не мърдай, скапаняк!

От срещуположната страна на помещението се разнесоха два изстрела. Шейн се скри зад дивана. Куршумите изсвистяха над главата му. Алекса се претърколи вляво и стреля два пъти. Първият й куршум улучи Калвин Шийтс в скулата. Той политна назад. Блъсна се в стената и остави кървава диря, докато се свличаше надолу.

Шейн се надигна и видя, че Дон Дръкър се движи из стаята и изважда револвера си. Санди хукна точно когато Дръкър стреля. Той я улучи в гърба и тя изпищя. Шейн гледаше ужасен как куршумът излиза през корема й, оставяйки огромна дупка. Санди погледна раната, от която бликна кръв. Строполи се, като стенеше от болка.

Дръкър насочи револвера си към Шейн, който успя да се хвърли на пода, точно преди новобранецът да стреля. Куршумът изсвистя на сантиметри от главата му. Алекса стреля още два пъти и Дръкър се свлече на земята. Шейн се изправи и видя, че Дръкър е мъртъв. Алекса го бе улучила в челото.

Тя бе приклекнала до стената вляво от вратата. Лицето й бе сериозно и изпотено. Изведнъж по пътеката се чуха стъпки.

— Затвори вратата — заповяда Шейн.

Алекса тръшна вратата и спусна резето, а Шейн огледа Дръкър и Шийтс.

— Тези двамата са история.

Той взе револвера „Смит и Уесън“ на Калвин Шийтс, затъкна го в колана си и се приближи до Санди, която лежеше в локва кръв. Мигновено разбра, че тя няма да оцелее. Раната й беше смъртоносна. Санди вече трепереше — беше й студено, защото кръвта й изтичаше.

— Санди… Аз съм. Чуваш ли ме? — попита той и коленичи до нея.

Тя го погледна със замъглени очи.

— Знам… къде е… Чуч… Калвин ми каза… след като… се чукахме и… после дойде… Кларк Криспин… Беше видял досието ми… Знаеше, че съм… Черната вдовица… — Санди се задави. От устата й рукна кръв.

— По дяволите — рече Шейн. — Да се махаме оттук. Трябва да те закараме в болница.

— Не… Не… Моля те… Слушай… В Ароухед… Шийтс каза, че… държат Чуч там…

Някой заудря силно по вратата.

— Отвори шибаната врата, Кал! — извика Кийт Лав.

— Дай на оня задник нещо, върху което да размишлява! — каза Шейн.

Алекса се обърна и изстреля петия си куршум в дървената врата.

— Мамка му — злобно изрева Кийт Лав.

— Шейн… Чуй ме… — прошепна Санди. — Трябва да го спасиш… и да се грижиш за него…

— Ще го спася.

— Чуч е твой… Шейн… Твой и мой… Сбърках… Мислех, че няма да го искаш… Аз го исках, но… не можах да го възпитам… Ти ще се справиш по-добре… — Гласът й стана толкова слаб, че той трябваше да допре ухо до устните й, за да я чува. — Той се нуждаеше… от баща си… затова… те помолих да го вземеш… Аз…