Стивън Канел - Непокорният

— Взехме под внимание и други фактори. Решението беше трудно. В момента не желаем да говорим за това.

— Заради високата престъпност ли? — настоя Шейн.

— Разбира се, нарастващата престъпност в района около Колизеума повлия на решението ни. Но имаше и много други фактори. После ще отговорим на въпросите. А сега, да продължим по-нататък… В Оклахома Сити…

— Защо мислите, че престъпността в този квартал нарасна толкова драматично?

До Шейн се приближи полицай.

— Може ли да видя пропуска ви, господине?

— Нямам пропуск — отговори Шейн.

— Тогава какво правите тук?

— Аз съм психично болен. Пуснаха ни на свобода.

— Това не е смешно. Да вървим.

Ченгето изведе Шейн от залата, като го държеше здраво за лакътя. Те минаха покрай Алекса, която се усмихна на Шейн.

Щом излязоха навън, полицаят го погледна гневно.

— Може да си тръгнете или да дойдете с мен. Както решите.

— Ами, ще си тръгна…

— Хубаво.

Шейн се приближи до жълтата „Тъндърбърд“, извади лист хартия от джоба си и написа бележка на Алекса. Бутна я под колата, седна зад волана и мина върху нея. Излезе от паркинга и спря на улицата. Шейн седя в колата, дишайки напоения с цигарен дим въздух, но накрая не издържа. Излезе навън, съблече си сакото и погледна влажната си от пот риза. Застана под една индийска смокиня, за да се разхлади, като разсъждаваше върху онова, което току-що бе научил. Картината се бе изяснила.

Националната футболна асоциация не би създала отбор в район, където престъпността и проституцията са неконтролируеми. Затова правата да построи нов спортно-развлекателен комплекс на терена на бившата военноморска база в Лонг Бийч бяха дадени на Лоуган Хънтър. Това беше последното парче от мозайката. Шейн не знаеше какво може да направи по този въпрос, но след като десет дни го бяха разигравали, най-сетне бе разбрал истината.

За пръв път, откакто бе започнало всичко, той знаеше какво всъщност става.

Половин час по-късно Алекса излезе от яхтклуб „Коралов риф“, засенчи очи с ръка и застана сред новинарските екипи.

Шейн я забеляза. Той току-що се бе опитал отново да се свърже със Санди, но безуспешно. Алекса тръгна колебливо към мястото, където бяха паркирали. Наведе се и взе бележката, после се отправи към главния път. Тя се приближи до колата и се намръщи, като видя мократа от пот риза на Шейн.

— Решил си да поплуваш?

— Не издържах в онази сауна там.

Алекса кимна и му подаде картончето, което държеше.

— Какво е това?

— Лоуган организира барбекю. Наел е къщата на Елтън Джон, за да празнува. Поканена съм. Мога да доведа още един гост, но да бъда проклета, ако се появя с мъж, който изглежда сякаш си е играл във фонтана.

— Ще спра по пътя и ще купя риза. Да тръгваме.

Те се качиха в колата и потеглиха.

Всъщност, спряха на две места — първо в дрогерия, откъдето Шейн си купи дезодорант и самобръсначка, после в малък универсален магазин, от който си взе бяла риза, а Алекса — семпла рокля за коктейли. После Шейн се изкъпа и избръсна в служебната баня. Почувства се петдесет процента по-добре.

Той излезе от магазина и седна в колата.

— Добре ти стои — каза Шейн, поглеждайки одобрително късата светлосиня рокля, прилепнала по стройното й атлетично тяло.

— Благодаря — вяло отговори тя.

Двамата потеглиха обратно към Корал Гейбълс.

Не беше трудно да забележат къщата на Елтън Джон. Представителите на медиите вече бяха там. Шейн зави по криволичещата алея и изчака дълга опашка от автомобили. Гостите показваха поканите си и ги отмятаха в списъка.

— Между другото, аз съм Уитни Грийн от радио Дабъл Ю Ем Ай. Истинската Уитни има обедно предаване и няма да дойде тук.

— Как успя да получиш покана, по дяволите?

— Обещах на Дон, съпругът на Уитни, че после ще пийнем нещо.

— Виж ти.

— Нещо още по-хубаво. Ти не си го виждал.

Те спряха до човека, който проверяваше поканите. Алекса се наведе през Шейн и му даде гравираното си картонче.

— Уитни Грийн и гост.

Пазачът от охраната провери името й в списъка и кимна. Други двама отвориха вратите и Шейн и Алекса влязоха. Слязоха от колата и оставиха пиколото да я паркира.

В двора свиреше оркестър. Двамата минаха под голяма арка от балони и грамаден надпис:

ЕЛ ЕЙ СПАЙДЪРС 2001

Сервитьори в бели престилки разнасяха подноси с шампанско и ордьоври. Обстановката беше великолепна.

— Нямаш ли чувството, че господин Хънтър не се изненада много, като получи правото да строи спортен комплекс? — попита Шейн.