Стивън Канел - Непокорният

— Ами ако Чуч и Кели не са там… И не ни убият, а ни арестуват? Има да стоим в затвора, опитвайки да се оправдаем за четирите убийства във Флорида.

— Няма план без оперативни недостатъци.

Той й хвърли смразяващ поглед.

— Добре, да влезем и да разузнаем. После да се оттеглим на безопасно място и да се обадим на полицията.

Шейн се замисли, после каза:

— Предпочитам да действаме стъпка по стъпка и да видим как ще се развият нещата. Но при всички случаи мисля, че трябва да подадем код Шест „Мери“, преди да влезем в къщата.

— Добра идея… Но как?

— Дай ми телефона си.

Шейн набра номера на „Справки“, после се обади на шерифа.

— Познай кой е — каза Шейн.

— Нямам представа…

— Включи телевизора си. Дават ме по всеки канал.

— По дяволите… Скъли?

— Очаквам да ме прибереш, шерифе. Искам ти да ме арестуваш. Ще станеш известен. Но имам и няколко условия…

Конклин не отговори веднага. Чу се изщракване и Шейн разбра, че остатъкът от разговора ще бъде записан и проследен.

— Защо аз? — попита Конклин.

— Ако проследяваш разговора, ще стигнеш само до клетъчен телефон в Ароухед. В момента съм тук, но още не съм напълно готов да се предам. Искам ти да ме арестуваш, защото имам проблеми с колегите ми в Лос Анджелис. Не желая да се изпреча пред някой заблуден куршум.

— Да не говорим за труповете, които си оставил във Флорида.

— Има обяснение за това. Извънредни обстоятелства.

— Ако си умен, Скъли, още сега ще ми кажеш къде си. Иначе ще стане лошо.

— Искам да се обадиш на Бъд Хали, бившия ми пряк началник в Лос Анджелис. Той е добро ченге. Кажи му какво става и че трябва да го видя. Да си вдигне задника и да дойде тук.

— Къде си, Скъли?

— Стой до телефона. Ще ти кажа.

Шейн затвори и погледна Алекса.

— Много добре — кимна тя. — Той ще си сложи защитната жилетка и ще бъде готов за действие.

Те слязоха от пристана и тръгнаха по брега. Стигнаха до телена ограда, която навлизаше на три метра в езерото и разделяше имението със замъка от съседите. Шейн се прехвърли през оградата, Алекса го последва.

Двамата хукнаха към къщата, като проклинаха пълната луна. После се долепиха до стената и бавно започнаха да обикалят сградата. Няколко прозорци на приземния етаж светеха. Шейн легна по корем и погледна през стъклата. Видя огромна билярдна зала, в която нямаше никой. Изправи се и продължи по-нататък, Алекса безшумно го последва.

В южния край на къщата Шейн намери прозореца, който търсеше. Там беше мокрото помещение. Той извади револвера „Смит и Уесън“ и шумно потропа с ръкохватката по стъклото.

— Какво правиш? — изсъска Алекса. — Защо просто не натиснеш шибания звънец?

— Трябва да разбера дали там има някой и е по-добре да съм навън, отколкото вътре. Ако някой се появи, изчезвай.

Тя кимна. Шейн удари стъклото по-силно и го счупи. Парчетата се посипаха по циментовия под. Двамата се хвърлиха на тревата и изчакаха няколко минути.

Нищо.

Шейн протегна ръка в дупката, отключи и отвори прозореца. Двамата се вмъкнаха в мокрото помещение. Чуха слаби звуци на оперна музика, разнасящи се от горния етаж.

— Да претърсим мястото. Ще започнем от тази страна и ще се придвижим на изток — прошепна Шейн.

Алекса кимна. Те отвориха вратата на мокрото помещение и се озоваха в тесен коридор с бетонни стени и сводест таван, където нямаше мокет, прозорци и украса. Двамата тръгнаха безшумно, като проверяваха всички помещения. Повечето бяха складове и бани. Накрая стигнаха до билярдната зала, която Шейн бе видял отвън. Интериорът беше средновековен. На стените имаше копия и щитове. От двете страни на вратата бяха поставени брони с човешки ръст.

Навсякъде бяха окачени плакати на филмите на Лоуган Хънтър. В средата на помещението имаше голяма маса за билярд, покрита с червено сукно.

Двамата се измъкнаха от билярдната зала и продължиха да вървят на изток. Скоро се озоваха в част от мазето, която приличаше на подземен затвор — решетки, метални врати, месингови панти и брави. В дъното на централния коридор имаше дървена врата с прозорче с решетка. Шейн погледна вътре и видя още по-тесен и неосветен коридор. Вратата беше заключена и той извади шперцовете.

— Какво бихме правили без тях? — иронично подхвърли Алекса.

Шейн бързо отключи вратата и я отвори.

Двамата тръгнаха по каменния коридор. Първата врата вдясно не беше заключена. Шейн я бутна и видя копие на средновековна камера за мъчения.