Стивън Канел - Непокорният

Изведнъж моторът забръмча и Чуч се изправи. Кели излезе от скривалището си и започна да прибира въжетата.

По кея бягаха двама мъже. Спряха, прицелиха се и стреляха. Алекса също стреля, мъжете отвърнаха на огъня…

— По дяволите — каза тя и се отпусна на седалката до Шейн, който я погледна разтревожено. — Улучиха ме.

— Лошо ли? — извика той.

Алекса вдигна ризата си, за да види раната.

— Струва ми се, че куршумът е влязъл и излязъл през горната част на дясното рамо. Продължавай да караш. Ако започна да припадам, ще ти кажа.

Чуха се още два изстрела, но далечни. Един куршум рикошира в бронираното предно стъкло, после моторницата се измъкна от огъня на стрелците.

Кели и Чуч бяха легнали на задната седалка.

— Успяхме ли? — предпазливо попита Брайън и се надигна.

Шейн погледна към кея, който се смаляваше, и отговори:

— Вече сме извън обсега им.

Всички се усмихнаха с облекчение.

Малката моторница пореше водите на езерото, оставяйки диря от бяла пяна. Насочиха се към светлините на градчето Ароухед, което се намираше на три километра.

— Трябва да стигнем до място, където шерифът Конклин няма да се паникьоса да ни арестува. Трябва да е на открито. Не искам някой от хората му да съсипят тази идеална спасителна акция — извика Шейн.

— Какво ще кажеш за пристанището? — попита Алекса. — Отворено е от всички страни. Там ще ни арестува безпроблемно.

— Добра идея — съгласи се Шейн.

Тя извади мобилния си телефон, за да се обади, но в същия миг събитията претърпяха обрат.

Нещо се приближаваше към тях. Боядисаният в синьо и зелено хеликоптер летеше на три метра над водата. Когато го чуха, вече беше твърде близо. Бръмченето на моторницата бе заглушило смъртоносното му приближаване.

„Бел Джет Рейнджър“ мина над моторницата. Двама мъже се наведоха през отворената врата и се прицелиха в тях. След няколко секунди куршумите строшиха предното стъкло.

Шейн рязко зави надясно, измъквайки се от огневата линия. Моторницата се отправи на запад, встрани от градчето. Хеликоптерът също смени посоката и отново се приближи. Разнесоха се още два изстрела и остатъкът от предното стъкло се пръсна на парчета.

Шейн почувства остра болка в ухото и бузата, където го удариха няколко отломки. По дясната страна на лицето му потече кръв. Той отново завъртя кормилото.

Алекса се обърна, легна по корем, стисна в две ръце беретата си и се прицели в хеликоптера.

— Намали! Моторницата много подскача! — извика тя.

Шейн намали и позволи на хеликоптера да се приближи. Алекса стреля два пъти. Хеликоптерът рязко зави надясно и обърна. Тя стреля отново. Хеликоптерът са отдалечи, за да избегне куршумите.

Шейн подкара по-бързо. „Бел Джет Рейнджър“ вече летеше на стотина метра вдясно и следваше моторницата с около шейсет и пет километра в час.

Моторницата подскачаше силно. Вълните се разбиваха в лакирания корпус, разпръсквайки вода във всички посоки.

— Не стреляй! Пести патроните, докато се приближат! — извика Шейн.

Алекса кимна. Моторницата се носеше в средата на езерото Ароухед, към залива Блу Джей.

Алекса набра номера на шерифа и след миг Шейн я чу да вика на Конклин.

— Шерифе, обажда се Алекса Хамилтън. Аз съм със Скъли и с още двама човека. Мъж от индоевропейската раса и петнайсетгодишен латиноамериканец. Подаваме код Шест „Мери“. В моторница сме в езерото Ароухед. Намираме се под обстрел от хеликоптер. В залива Блу Джей сме. Нуждаем се от помощ. Елате бързо тук или уведомете съдебния лекар.

Тя хвърли телефона на седалката, без да дочака отговор, после се прицели в хеликоптера.

Те минаха покрай знак с надпис „НАСЕЛЕНО МЯСТО“. Следваха две табели, забити в езерото, предупреждаващи:

ПЛИТКИ ВОДИ — ПЯСЪЧНА ИВИЦА

— По дяволите — изруга Шейн.

Той караше почти с шейсет и пет километра в час. Ако минеше по плитчините с тази скорост, щяха да се разбият. Шейн намали на трийсет километра. Хеликоптерът отново се сниши и се насочи към тях. Те видяха огън от дулата на двете пушки, после чуха изстрелите. Куршумите пробиха страничната част на моторницата.

Водното пространство отпред се стесни. Езерото свършваше — бяха в плитките и коварни води на залива Парадайс. Скоро се насочиха към устието на река Литъл Беър.

— По дяволите — повтори Шейн.

Ако направеше обратен завой, щяха да станат уязвими за смъртоносната атака на пушките от хеликоптера. Ето защо, Шейн намали на петнайсет километра в час и се отправи към тясното устие на реката. От време на време моторницата опираше в дъното.