Стивън Канел - Непокорният

— Онзи извратен тип си пада по садомазохизъм — каза Алекса.

По гърба на Шейн полазиха ледени тръпки. Помоли се на бога Чуч и Кели да не са били подлагани на това безумие. Шейн се приближи до вратата в дъното на коридора и я отвори. Видя друг коридор, който се спускаше още под земята. В края му имаше голяма дървена врата с метална рамка.

— Прикривай гърба ми — каза той и хукна по бетонния тунел.

Вратата не беше заключена. Шейн я отвори и видя Чуч и Кели. Те бяха с превръзки на очите, имаха кърпи в устата, оковани с белезници за тръбите. Шейн махна превръзката на Чуч и извади кърпата от устата му.

— Добре ли си?

— Шейн — промълви момчето и от очите му потекоха сълзи. — Знаех, че ще дойдеш…

— Ш-шт.

Шейн махна превръзката и извади кърпата от устата на Кели.

— Радвам се, че те виждам — немощно каза Брайън.

— Добре ли сте, момчета?

— Мисля, че да — отговори Кели. — Уплашени сме до смърт, но сме добре.

— Стойте тихо. Ей сега ще се върна. Трябва да намеря ключ за белезниците. Изглеждат стандартен полицейски модел.

Шейн хукна към Алекса.

— Там са. Изглеждат добре. Трябва ми ключа ти за белезници.

Тя му го даде, той се върна при Чуч и Кели и ги освободи.

— Колко човека има тук? И колко оръжия? — попита Шейн.

— Четирима въоръжени типове — шепнешком отговори Кели.

— Шейн, онзи кинопродуцент е тук — обади се Чуч. — Къщата е негова.

— Измъчваха ли ви?

— Не. Само ни оковаха за тези тръби — отговори Брайън. — Струва ми се, че сме тук от два дни.

— Добре. Слушайте. Сега ще излезем оттук. С мен е една жена — сержант от полицията в Лос Анджелис. Аз ще вървя отпред, а тя ще ни охранява в тил. Движете се близо един до друг. Не вдигайте шум. Искам да изчезнем, без да се налага да водим престрелка.

Думите на Шейн отекнаха тихо в каменното помещение.

Той поведе Чуч и Кели по коридора. Стигнаха до билярдната зала и продължиха към мокрото помещение в другия край на къщата.

Шейн заключи вратата и се обърна към Алекса.

— Ти ще излезеш първа. Огледай добре всички посоки.

— Ясно — отговори тя.

Той я хвана през тънката талия и я повдигна към отворения прозорец. Алекса се хвана за перваза и се прехвърли навън. Тя беше изумително лека и това го изненада.

След нея Шейн повдигна Чуч и накрая Кели. После се хвана за перваза, изтегли се през прозореца и стъпи на мократа трева.

Студеният влажен въздух от езерото изпълни ноздрите му.

— Някой току-що е дошъл. В алеята е спрял микробус. В голямата предна стая има хора. Ще ни видят, ако минем по моравата — каза Алекса. — Най-добрият ни шанс е онази моторница. Трябват ни ключове и ако не са в лодката, няма да можем да мръднем от кея.

— Не ни трябват ключове — прошепна Чуч. — Ще съединя жичките. Във Вато специалността ми беше да крада коли.

— Добре, ето какъв е планът — рече Шейн. — Алекса ще потърси ключовете. Ако не са на борда, Чуч ще запали мотора. Кели, ти ще издърпаш въжетата. Аз ще ви прикривам, ако ни забележат. Всичко ясно ли е?

Те кимнаха. Лицата им бяха сериозни.

— Добре. Да вървим.

Четиримата се отдалечиха от къщата. Придържаха се към западната страна на имението и се движеха като сенки покрай оградата.

Накрая стигнаха до място, откъдето, за да отидат до кея трябваше да прекосят осветената от луната морава. Те приклекнаха в мрака и погледнаха къщата. През прозорците се виждаха няколко човека, но на верандата нямаше никой.

— Добре. Да тръгваме — прошепна Шейн.

Четиримата хукнаха. Тичаха приведени и след малко се разпръснаха. Алекса побягна отпред, а Шейн изостана на няколко крачки зад нея. Чуч и Кели бяха между тях. Най-после всички стигнаха до кея и се отправиха към моторницата.

— Кой е там? — извика мъжки глас от къщата.

— Разкриха ни. По-живо! — извика Шейн.

Всички, освен него, се качиха в моторницата.

Алекса потърси ключовете.

— Не са на борда — каза тя.

В същия миг се чу първият изстрел. Куршумът изсвири покрай главата на Шейн.

Той отвърна на огъня. Не виждаше никого, затова изстреля само един куршум към къщата, обърна се и хукна към моторницата.

Чуч се бе заврял под таблото и издърпваше жиците на стартера, а Кели се бе хвърлил на пода пред задната седалка. Шейн скочи в моторницата и в същия миг от моравата долетяха още два изстрела. Единият куршум рикошира в корпуса на моторницата. Алекса извади пистолета си и отвърна на огъня.

— Пести патроните! — извика Шейн. — Стреляй само ако видиш някого!