Фридрих Незнански - Насочен взрив

Разтворих „Записките на полковник Васин“…

„… Охраната с «Узи» през врата ме изпрати до стаята, където ме държаха. Прозорецът беше изолиран с масивна решетка. Веднага вкараха и количка с горещ ароматен пилаф, кутии със студена бира — истинско холандско пиво — и купчинка плодове. Обслужването беше великолепно. Количката бутаха двама азиатски тип другари в дълги почти до петите раирани халати. На всичките ми опити да ги заговоря те отрицателно и навъсено поклащаха глави — не разбирали английски…

Отдавна беше отзвучал вечерният намаз, а никой не идваше при мен. Лежах на твърд дълъг нар и не можех да заспя. Гледах през прозореца черната звездна пакистанска нощ. Някъде в далечината едва се чуваше воят на кучетата. Някъде високо тихо шумолеше евкалиптът, който растеше в двора. Зад вратата на коридора едва чуто крачеше охраната. Помирисах въздуха — иззад вратата в стаята се просмукваше сладникавият аромат на канабис. Изведнъж почувствах как ме налегна страшна умора след онези многочасови разпити. Пък и тази сладникава миризма… Мислите ми сякаш отплуваха нанякъде, стана ми леко и спокойно и едва в последния миг, унасяйки се, разбрах, че ще потъна в сън, и заспах.

— Никога нямаше да те позная! Кой би могъл да помисли, че си ти?

Отворих очи. Над мене се беше надвесил Юрий Корольов. Не бях чул как са влезли с Норман Плат, но веднага познах Корольов, макар да отбелязах, че е много остарял, сигурно както и аз. Но изглеждаше великолепно, оголил белите си зъби в искрена и добродушна усмивка. Беше модерно късо подстриган, гладко обръснат, със загоряло лице и слаба руменина по скулите. Но слепоочията му, слепоочията му бяха посребрени като моите. И на темето му проблясваше мъничка розова плешивинка.

Моментално седнах в леглото, без да знам как да реагирам — да се хвърля ли да го прегръщам, или демонстративно да се отвърна от предателя на родината, макар че искрено се зарадвах да видя бившия си съученик. Какъвто и да беше сега той. Реших да съм спокоен и да запазя достойнството си. Затова студено попитах:

— Ти ли си?

— Аз съм, Владимир Фьодорович. Аз съм, Володя!

— Познах те… — усмихнах се леко.

Норман Плат беше с тъмносив спортен костюм. Но по вида му можеше да се предположи, че току-що се е събудил. Обърна се към мен:

— Обещах ви, господин полковник, да се срещнете с Юрий Корольов и изпълних обещанието си. Можете да си поговорите до сутринта. После ще се видим…

Той излезе в коридора, където стърчеше новият пазач с мръсна бяла чалма и тъмнозелен халат, препасан с кърпа вместо пояс. Онзи надничаше любопитно в стаята, но Норман му каза рязко нещо на урду и затвори вратата след себе си.

Гледах Корольов. И той ме гледаше.

— Ама че кучи син — казах накрая. — Какво значи всичко това?

Юрка мълчеше. Той посрещна атаката ми без дори да мигне.

— Но знаеш ли, въпреки всичко, все пак се радвам да те видя…

— Аз също, Володя…

Юрий измъкна от джоба си малка квадратна бутилка с уиски и попита:

— Къде са ти чашите? Уиски ли пиеш или само водка?

Станах и намерих на масата две малки порцеланови чашки, които той бързо напълни.

— Уиски не понасям, но за срещата си с теб, подлецо, все пак ще пийна.

— Да, другарю полковник. Какво ли не се случва в този живот? — каза Корольов и помириса чашката с уиски. Аз също я помирисах. Вонеше на някаква гадост. Пихме, без да се чукаме. Аз се закашлях и помирисах юмрука си.

— Е, казвай, какво искаш от мен? — попитах аз, като гледах студено Корольов в лицето.

— А ти, другарю полковник, не се ежи много. Все пак не си у дома в щаба, а в Пакистан — каза той рязко.

— Точно така. Кой ме провали? Не си ли ти, Корольов?

Юрка се намръщи, ъгълчето на устните му едва трепна и отговори:

— Така беше замислено…

— От кого?

— Не бях аз. Ти си задържан със съгласието на господин Селим. Макар че бях против. Въпреки това американците все още се надяват, че ще се съгласиш да им сътрудничиш…

— Както им сътрудничиш ти, нали? — усмихнах се гнусливо аз.

— Не, аз работя… Работя за страната си, за Съветския съюз — някак тъжно и виновно отговори Юрка.

Ето ти тебе номер! Всичко друго бях очаквал, но подобно изказване — не…

— Ти? За Съветския съюз? Подиграваш ли се? Не ти е удачна шегата, Корольов.

— Знаеш ли, Володя, искам някога да се върна у дома. Да се върна в Русия. Ти можеш да ми помогнеш. Затова се съгласих да участвам в операцията «Армейска Панама». Генерал Вагин ми обеща чрез майор Коган, че ще направи всичко, за да мога свободно да се завърна. Без да се страхувам, че ще бъда арестуван…