Фридрих Незнански - Насочен взрив

— Надявам се, че ме извика, не за да ми четеш лекция за сравнителния анализ на цигарите — рязко попитах аз.

— Не, Турецки… Днешното убийство показва, че трябва незабавно да разузнаем нещата. Предполагах, че Гусев го чака подобен край. Имам предвид днешния взрив — обясни Меркулов. — Докато работех в Комисията по ГКЧП в последно време, честичко срещах името му в различни документи. Знаеш, че през миналата година комунистите организираха около триста фирми, главно смесени…

Показах с жест, че естествено знам. Костя продължи:

— Предупреждавах Гусев. Няколко пъти го предупредих чрез доверени хора да бъде по-внимателен. Но той е неуправляем човек — фаталист и смелчага. Искаше ми се да му помогна… поне със съвет. — Меркулов махна с ръка. — Сега вече не му е нужна помощ. А „Лубянка“ вече не допуска комисията до архивните документи. И това стана, след като отец Глеб Якунин с помощта на архива на комитета започна да разчиства сметки със старите си врагове. В края на краищата са напълно прави — каза Меркулов. — И аз бих постъпил по същия начин… Но ми е нужно да направя справки точно за тези комунистически фирми. Разбира се, че не за всички. Само за онези, които имат връзка с групата около „Славянска банка“. И по-точно — за фирма „Заслон“, която се занимава с охранителна дейност. Този „Заслон“ включва само бивши сътрудници на „седмо“ и „девето“. Вярвам, че не е нужно да ти обяснявам функциите на тези управления!

Не, за службите по външно наблюдение и охрана не трябваше да ми се разказва.

— Знаеш ли, че в охраната на президента има хора от бившето „девето“? — вметнах аз.

— Естествено.

— Ти градиш версията, че взривът е бил, за да отстранят Гусев, и заповедта за отстраняването е дошла от Кремъл?

Меркулов се намръщи:

— Дори да е така. Никой — нито ти, нито аз — някога ще намерим двата края, че да ги свържем. Дори да бях главен прокурор, все едно — не бих могъл да събера доказателства. Като член на комисията съм приготвил аналитичен доклад, който вчера би трябвало да попадне на масата на президента. Изводът е тривиален — номенклатурата гради конспирация. А сега — след отстраняването на човек от такъв финансов мащаб като Гусев — ще ми се уверено да констатирам как конспирацията контролира президентската администрация! С удоволствие бих крещял за това на всеки ъгъл, но, уви, никой не е пророк в родината си…

— Я по-добре кажи кой ще разследва убийството на Гусев? — някак между другото попитах, оглеждайки вече почти опразненото място на произшествието.

Зяпачите, които от началото бяха усърдно разгонвани от специално извиканите курсанти от милицията, вече си бяха отишли. Половината милиционерски коли бяха заминали.

Константин явно не искаше да отговори на моя въпрос. Отначало той се закашля, след това взе да се секне в носната си кърпа.

— Аз — отсече след кратка пауза. — И ти.

— Шегуваш ли се?

— Ни най-малко. Знаеш ли, Саша, с годините характерът ми поомекна — като че ли започна да се оправдава Меркулов. — Ти сам ще разбереш защо трябва да се занимаваш с това дело… А аз, старият глупак, май съм малодушен… И то след толкова години работа. Но… общо взето, знам всичко за тебе и за нея…

— За кого?

— За Татяна Холод — отговори Костя, кашляйки смутено.

Не се и съмнявах. При нас „разузнаването“ на личния живот на сътрудниците в прокуратурата и милицията действа по-добре и от махленската клюкарка…

— И какво от това? Сега имаме чисто делови отношения. Дава ми възможност да изкарам нещо допълнително със статийките ми. А освен това си имам и Ирина… Сега съм женен човек и ми трябват повечко пари. Слушай, Константин, бях сигурен, че ще ми прехвърлят делото по убийството на Селдин — започнах аз, но Меркулов ме прекъсна:

— Няма. Със Селдин ще се занимава бившият ти стажант Левин. Вече предупредих градския прокурор да го атестират предсрочно. Сега има право да води самостоятелно дела. Надявам се, че не възразяваш.

Не възразявах.

„Ама че номер… Какво ли значи това?“ — помислих аз и внимателно погледнах Костя в присвитите очи, които той усърдно отместваше встрани.

— Добре, Константин Дмитриевич, закъснявам катастрофално. Татяна Холод сигурно отдавна ме чака в редакцията. Пък исках за пет минутки да прескоча и до болницата…

— Точно така… Чака те — кимна Меркулов и сгърбвайки се нарочно, започна задъхано да кашля в шепата си. Стори ми се дори, че кашля някак насила…