Фридрих Незнански - Насочен взрив

Меркулов изглеждаше грохнал от умора. Отидохме съвсем близо до обгорените останки на автомобила, от които гонеха промъкналите се през отцеплението зяпачи. Пъдеше ги светлокосият дългуч лейтенант.

Вероятно, за да ободря Меркулов, кой знае защо казах:

— Все пак това е лека смърт… Съгласи се, бърз и безболезнен край — в това има нещо…

Костя ме стрелна с учуден поглед.

— Лека смърт. Това е само началото… За нас е началото — и приклекна до спуканата гума на колата, разглеждайки разрушения под.

Обиколих няколко пъти мерцедеса. Никой от „службите“ и от катаджиите не ни досаждаше. Те стояха на групички встрани и коментираха случилото се.

Костя се опитваше да избърше с носната си кърпа саждите от ръката си и стъписано местеше поглед от автомобила към зяпачите, от зяпачите към хората на Медников, които фотографираха, правеха измервания, с една дума, изпълняваха обикновената рутинна работа на дежурна следствена група. Аз познавах това състояние на Меркулов. Той всеки път се смущаваше, когато се сблъскваше с човешката жестокост. Невъзможно е да се свикне с това въпреки дългите години работа в прокуратурата. Невъзможно е да свикнеш с гледката на кръвта и с разкъсаната човешка плът. Един мой добър познат хирург казваше, че ако медикът се старае да свикне да не забелязва човешкото страдание и да не му обръща внимание, от него никога няма да стане добър лекар. Професионалният цинизъм на медиците, с който те често се перчат, всъщност е тревожен сигнал. Добри лекари стават онези, които се стараят да се поставят на мястото на болния. Същото важи и за следователя…

Приближих Меркулов и го побутнах по рамото:

— Костя…

Той извади от джоба си пакет „Димок“.

— Виж каква глупост се получава — и запали нова цигара. — Това не ти е да минираш вратата на съседа си.

Меркулов ме погледна странно и дори съчувствено.

Улових този нов за мен поглед, отбелязвайки, че за десетте години, откакто се познаваме, не съм забелязвал подобен поглед.

Спомних си за онзи инцидент от миналата година в град Донецк. Един миньор решил да отиде на почивка на море. И за да не ограбят апартамента му, взел, че го минирал. Под ръка имал и материал — миньорът работел като бомбаджия. Той заминал, а аверчетата му дошли да го повикат да пийнат по бира. Почукали, но никой не отговарял. Ударили по-силно по вратата и… Вратата се разлетяла на трески, а приятелите вместо на бира — за по три месеца в болницата.

— Работата става сериозна — каза Костя, всмуквайки дълбоко от цигарата си. — Хайде да отидем някъде да обядваме? Изглежда, че и Медников привършва работа.

Наистина, пристигна огромен „Камаз“ и започнаха да товарят онова, което беше останало от колата.

Пресмятах на око с каква мощност е бил взривът и стигнах до извода, че е повече от петстотин грама тротил. При товаренето вратата на мерцедеса се люлееше на оцелялата панта и неприятно стържеше.

— Да отидем у нас? — предложи Костя. — Льоля беше сварила прекрасен украински борш…

— Не, дай да разменим две думи тука — казах аз равнодушно, загледан в колоната автомобили, бавно заобикаляща обграденото с жълта лента място на взрива. — Танюша Холод ме чака в „Нова Русия“. Горката, как ли ще понесе убийството на единствения спонсор на вестника си? Пък и Гусев, докато работеше в комсомола, беше толкова близък с Таня…

И пак!… Меркулов пак ме стрелна с онзи странен поглед. Разбрах, че крие нещо и не доизказва мислите си.

Изведнъж страшно ми се прииска вместо в „Нова Русия“ да отида в болницата „Склифосовски“ и да видя жената, която е била в колата с Гусев. Поколебах се за секунда къде да вървя — в редакцията или в болницата. Реших, че ще се отбия за половин час в болницата. Желанието ми да видя жената беше непреодолимо. Ами ако наистина я познавам?

— Костя, казвай по-бързо, защото имам някакво предчувствие. Мисля, че ако видя жертвата, която е пътувала с Гусев, това сигурно ще помогне и на следствието.

И пак погледът на Костя:

— Сигурно… Уверен съм, че предчувствието не те лъже. Искаш ли да запалиш? — Костя протегна към мене пакета цигари.

— Защо си минал на тази гадост? — извадих моите „Монте Карло“.

— Знаеш ли, Турецки, от интерес помолих да направят сравнителен анализ на моите „Димок“ и твоя американски боклук. — Меркулов поклати глава. — И знаеш ли какво се оказа? Че твоите съдържат такава каша от никотин и всякакви други смоли — с цели двайсет и пет процента повече от моите!