Фридрих Незнански - Насочен взрив

— Я млък, боклук такъв, че ще рендосваш дъските в ареста тази вечер, ясно ли е! — каза Холод, задъхвайки се от ярост, като се провираше покрай дежурната, която не се намеси, защото видя, че жената не е с багаж.

Дали от удостоверението, дали от агресивността на Татяна Холод, но мъжът се уплаши и отстъпи мърморейки:

— Карта ще ми пробутва… И аз мога да ти покажа карта… На! — Той наистина извади от джоба си удостоверение и го завря под носа на съседката си, която се стресна от страх, и доволен зацвили. На тъмновишневата корица със златни букви беше написано: „Удостоверение за казак“.

— Ей че казаче! — изсмяха се на опашката.

Не след дълго на вратата се показа Татяна с дипломатическо куфарче в ръце.

— Това ли беше всичко? — учуди се „казакът“, имайки предвид куфарчето в ръцете на Холод. — И такава врява…

Около универсалния магазин също имаше блъсканица — стотици, хиляди хора размесваха калта, провирайки се покрай безкрайната редица от продавачи със стоката си в ръце.

Татяна видя мерцедеса със стоманен цвят, който бавно се движеше покрай колите на паркинга, и стремително се затича към него, проправяйки си път през стената от спекуланти.

— Тук съм! — завика тя и замаха с ръка.

Татяна се приближи до колата, вратата й се отвори. Отвътре надничаше усмихнатият Гусев, облечен в скъп сив костюм.

— Защо си се запенила така?

Холод седна до него и махна нервно с ръка.

— Лудница! Наоколо е пълна лудница!

— Да тръгваме! — изкомандва Гусев шофьора.

Известно време пътуваха мълчаливо, след това Татяна се усети:

— Чакай! Къде отиваме?

— Ами например аз трябва да съм в хотел „Космос“, а ти къде?

— Давай…

Гусев се обърна към нея с цялото си тяло.

— Наистина ли успя?

Холод кимна и се разсмя, като барабанеше с върха на пръстите си по капака на дипломатическото куфарче.

Излязоха на „Проспект мира“.

Гусев хвърли поглед към куфарчето и нервно потърка брадата си:

— Все пак какво носиш в него?

— Бомба…

Гусев погледна към Татяна намръщено, след това насочи вниманието си към куфарчето и се премести по-близо…

Редакцията на „Нова Русия“ беше на Рождественския булевард в стара, но все още яка сграда от края на осемнадесети век. Откъм улицата къщата изглеждаше едноетажна, но отвътре имаше два етажа и голям сутерен, в който беше разположена малка собствена печатница. От тази минипечатница започна и историята на новия независим вестник, собственик на който беше Андрей Гусев, банкер и политик. С една дума, крупна съвременна фигура. А за сътрудниците на редакцията — просто Таткото.

След като работи по време на пуча в „Белия дом“ заедно с момчетата от популярното телевизионно предаване „Взгляд“ и в „Московский комсомолец“, няколко пъти лично се срещна с Елцин и взе от него интервюта, Татяна Холод стана известна личност. И май че лично Борис Николаевич беше поставил въпроса за създаването на независима преса веднага след победата над заговорниците и закриването на редица прокомунистически вестници.

Нямаше проблеми по организирането. Парите даде Гусев, който отдавна беше фаворит на президента наред с онези бизнесмени от нов тип, които през август заложиха на Елцин и не загубиха. Елцин поддържаше онези, които го поддържаха.

Холод познаваше Гусев отдавна, още от времето, когато почти неизвестният беден режисьор от самодеен театър работеше в полусутеренното помещение на някаква кооперация. По онова време Татяна беше в „Комсомолская правда“, където се бе събрала доста весела компания. Тя написа няколко рецензии за спектаклите на театъра, но това не го спаси от закриване поради липса на средства. Гусев замина на север, където работи при знаменития затворник Туманов в златодобивния му кооператив „Печора“.

Татяна беше сменила тематиката и сега пишеше доста грамотни статии по икономика — висшето й икономическо образование оказваше своето влияние и затова нямаше две мнения кой ще възглави редакцията.

Закъснях и паркирах колата си до очуканото „Жигули“ на Миша Липкин — журналист номер едно в „Нова Русия“. След това изкачих стъпалата и позвъних. Почаках малко, докато вътре ме огледат на монитора. Накрая ключалката щракна и аз блъснах вратата.

В големия хол зад кантонерката седеше Кузя, наричан още Кузнечик, или Филя, или Филип Кузнецов — напомпан момък с двуметров ръст, на двайсет и кусур години. Преди службата си в морската пехота беше учил в журналистическия факултет и сега припечелваше в „Нова Русия“ като охрана и от време на време пишеше очерци за армейски живот.