Фридрих Незнански - Насочен взрив

— От кого? — за хиляден път питах аз.

Норман отново не отговори, сякаш не бе чул въпроса ми.

— Знаем, че имате чин полковник и сте много висш офицер от ЗГВ. И изведнъж се оказвате в Пакистан… Но както твърдите, не искате политическо убежище. Тогава какво търсите тук? Само среща с господин Селим ал Руниш? И нямате никаква задача от вашия Комитет за държавна сигурност или Главното разузнавателно управление (ГРУ)? И не работите за разузнаването? Е, това не е за вярване… Такава версия е просто несериозна за благородно посребрен многоуважаван полковник. Не сте ли съгласен с мен? — подсмихна се Норман, поправяйки очилата на носа си.

— Не съм съгласен! — креснах аз. — Никакъв Селим ал Руниш не познавам!…

— Престанете да казвате неистини — махна с ръка Норман.

Каква странна дума употреби той — може би някога баба му е употребявала «неистина» вместо лъжа…

— Вече ви казах, че ме отвлякоха… Сега ме търси «Червеният кръст». Настоявам веднага да ме свържете с нашето посолство! — едва не изкрещях аз, макар че това за посолството бяха само красиви думи. Господ да не дава да попадам в съветското посолство.

Норман Плат помълча, почуквайки с малката тъмна цигара по пепелника. Той вече беше изпушил почти цяла кутия от тези цигари.

— Не се ли оплаквате от нещо, Владимир Фьодорович? Добре ли се отнасят с вас, хранят ли ви прилично? След известно време можем да поканим вашия адвокат, ако имате такъв — замислено каза той.

— Благодаря — отговорих аз. Не се стърпях и се разсмях, само съветски адвокат ми липсваше тук, в Пакистан!

Намирах се в тази къща в покрайнините на Исламабад повече от денонощие и непрекъснато бях разпитван.

— Може би малко са ви плащали във вашата армия и затова сте решили да дезертирате, както Юрий Корольов?

— Аз не съм дезертьор! Отвлякоха ме…

— Може би срещу вас е заведено углавно… дело или как го наричате вие там?…

— Не.

— Може би ще направите чистосърдечно и доброволно признание — каква е целта на задачата ви в Пакистан? И ние няма да прибягваме до различните силно въздействащи ефекти от типа на неутрализатор на волята или детектора на лъжата?

— Нямам никаква задача. Върти ли се лентата? Магнетофонът записва ли? — погледнах към безшумната черна кутия на масата.

— Съвсем точно. Записва.

— Тогава прослушайте какво съм говорил преди това. Нищо ново не мога да добавя.

— Добре, полковник. А как ще се отнесете към това да разпратим вашата снимка, на която сте се прегърнали с мен, в «Лубянка», в Генералния щаб, на вашите контраразузнавачи? Аз съм популярен човек и работя в Пакистан легално. У вас ме познават добре като резидент на Ленгли. Как ще се отнесете към подобно предложение?

— Много добре. Никой няма да ви повярва — студено отговорих аз.

— Тъй, тъй! Значи няма да повярват… — лицемерно поклати глава Норман Плат. — Ами тогава да се опитаме да преминем към истинската работа.

Аз вътрешно се напрегнах, но на устните ми играеше лека полуусмивка — постигах го с голям труд. Норман продължаваше:

— Как ще се отнесе полковникът към предложението да ни сътрудничи?

— Отрицателно — отсякох аз.

— Е, не бива да се отговаря така бързо, без да сте помислили. Аз бих се съгласил на ваше място.

Да, положението ми не беше розово! От трън, та на глог. От потенциален търговец на оръжие — изведнъж предател на родината, с един замах. Ако подам пръст, цялата ми ръка ще лапнат в ЦРУ…

— Не ви съветвам да се отказвате, без да помислите. Ние ще подредим нещата в най-добрия вариант за вас. Имам предвид срещата ви със Селим ал Руниш. Неговата търговия не ни засяга. Искате да му продадете някой и друг танк — моля, защо пък не! Ние уважаваме страната му и отбранителните нужди на неговата пясъчна пустиня. Но ако искате да му предадете нещо по-сериозно, да речем — някои кодове на Генералния щаб, то по-добре е да поддържате връзка с нас…

— Нищо не се каня да предавам на тоя Руниш! Пък и къде е в края на краищата вашият митичен Корольов? — престорено избухнах аз.

— Тук, в Исламабад. Чака ви, господин полковник. — Норман учудено опули очи и дори свали очилата си. Кой знае защо повярвах на удивлението му.

И как да не му повярвам? Откъде можеше Норман да има толкова информация, ако не от Юрка Корольов?

— Всъщност кой е този Селим ал Руниш? — за всеки случай полюбопитствах аз.

— Селим ал Руниш е наш много добър приятел. Мога да кажа, че е мое добро приятелче, по-точно — приятел, така по-добре звучи на руски. Дори съм му гостувал. Има прекрасен замък в малко оазисче с палми, обкръжено от пясъци; мраморни басейни и четири жени, както е прието. Има отделна двуетажна къща за наложниците, които сменя всяка половин година — усмихваше се Норман Плат. — А вие сигурно се чудите откъде зная всичко това?