Фридрих Незнански - Насочен взрив

— Костя — попитах аз, — какво търсиш? Струва ми се, не ти виси нито едно дело. Всичките благополучно ги провали — пошегувах се аз, но веднага замълчах, разбирайки, че под въздействието на коняка шегата ми не беше твърде удачна. Но Меркулов съвсем не се обиди.

— Какви ги плямпаш, Турецки? Да не би вече да си се налочил?

— Още не. Извинявай, аз така, от любопитство… Какво става в Комисията по ГКЧП 6 6 Държавен комитет по извънредното положение — щабът на превратаджиите през август 1991 г. в Москва. — Б.пр. . Има ли някакви тайни сензации? Да беше споделил, другарю държавен юридически съветник трета категория.

— Всичко си е както преди. Колкото по-навътре в гората, толкова повече съпротива от всички и всичко. Помни ми думата, ще ги потулят и Комисията, и делата на гекачепистите. Но нищо не съм ви казал — сложи пръст пред устните си заместник главният прокурор на Руската федерация Константин Меркулов.

— Край, момчета. Разотивайте се. Дотегнахте ми — каза Шура, събирайки празните чашки. — Всичките сте свободни. Трябва да поработя, а Славик да продължи дежурството си… в нетрезво състояние.

Александра Ивановна доста безцеремонно ни изблъска вън от кабинета си. Тя събуди Левин, като леко го пошляпа по бузата.

Тримата решихме да продължим. Но в колата Костя изведнъж отказа да изпием още няколко бутилчици. Аз подкарах своята лада към „Проспект мира“, където той слезе. Останах насаме с Левин и съжалих, че Славик е на дежурство. Иначе щяхме здравата да се почерпим. А сега нямах компания. Няма да пия с Левин я, макар че той нямаше май нищо против да отбележи първото си дежурство.

Реших, че ще е по-добре да се прибера у дома и да се наспя. Откарах Левин до „Черняховски“, прибрах се и бързо взех топъл душ, който приятно отпусна тялото ми и настойчиво ме караше на сън.

Гмурнах се под юргана и мигновено заспах.

Събудих се през нощта, измъкнах се изпод юргана и отидох в кухнята. Сложих чайника на котлона и погледнах през прозореца. Колата ми беше цяла-целеничка. Върнах се в стаята, взех юргана, наметнах го на раменете си, защото леко ме тресеше, и се върнах в кухнята да изпия чаша чай с лимон.

„Годинки, годинки, годинки… — помислих си с тъга. — Ето какво става. Пийнах съвсем малко, а се събуждам посред нощ и треперя. Изглежда, че остарявам. Нима? Не, що за глупави нощни измислици? Събудих се не от пиенето, което и не чувствах вече, събудих се… от какво се събудих? От студените тръпки? Не! Събудих се, защото нещо сънувах, нещо много важно, много топло и нежно за мен… Да! Сънувах Рита, Рита Счастливая! Такава, каквато беше преди девет години — красива и млада…“

Господи, колко пъти през тези отминали девет години се бях събуждал, както сега. Но по-рано се събуждах, защото в съня си успявах да спася Рита в последния момент.

И ето, че днес…

Започнах мъчително да си припомням подробностите от днешния сън. Днес аз първи забелязах автоматчика, който се криеше в храстите и ни държеше на прицел. Да, да, днес в съня си аз пак успях да извадя пистолета и да изпразня в убиеца на Рита целия пълнител! Рита изкрещя: „Саша!“ И видях, че зад гърба й стоеше Артур Красниковски. Ох, той все пак успя да хвърли въженцето на врата на Рита и…

Почувствах сълзите в очите си, увих се по-плътно в юргана и се напсувах за излишната сантименталност. Всичко това стана само защото още не бях се отърсил от съня.

Ах, да! Най-накрая се събудих. Спомних си, че Рита винаги идваше в съня ми в годишнината от гибелта й. Изглежда, че така мъртвите ни напомнят за себе си. Сигурно за тях е важно да ги помнят.

Размислите ми бяха прекъснати от шумното къркорене на водопроводните тръби в кухнята. Трепнах, спомняйки си за полковник Васин. Бях взел записките му със себе си и сега недочетеният ръкопис се търкаляше на шкафчето в антрето. Отидох да го прибера. Донесох го в кухнята, канейки се да продължа четенето на чаша чай с лимон.

Дали този ръкопис може да изиграе своята роля в делото на ГКЧП, с което се занимаваше Меркулов? Дали пък тази търговска авантюра от Германия не е свързана с финансирането на нашите превратаджии? В този живот всичко може да се случи — най-неочакваното и невероятното…

Отпих от горещия чай и отново разтворих „Записките на полковник Васин“.

„… С Коган се друсахме в камиона почти денонощие. Афганистанските нощи са много студени и ако не бяха топлите спални чували, нямаше да можем да мигнем. Аз обаче се заврях в два чувала, опрях на борда един матрак, покрих се отгоре с още три и заспах като заклан. Дори не чух, че се стреля безразборно.