Фридрих Незнански - Насочен взрив

Край, денонощното дежурство свърши! Ние с Левин най-после се изтегнахме в меките фотьойли в кабинета на Александра Ивановна. Олег, още като седна в креслото в ъгъла на просторния кабинет, веднага затвори очи и заспа, като неприлично свистеше с нос и похъркваше. Не го събудихме. Имахме по-важна задача. Шура вече ни беше наляла по чашка, ние ги гаврътнахме и двамата с Грязнов съвсем омекнахме.

Грязнов накратко доложи за случая на Самохин. А аз веднага изказах предположение, което трябваше да провери съдебната медицина — Самохин първо е бил разстрелян със „Стечкин“ и чак след това е взривен.

Грязнов беше готов да протестира, но Шура го спря с жест:

— Чакай, Вячеслав, знам какво искаш да кажеш. За всички ни е по-добре, ако това е нещастен случай — невнимателно боравене с взривно вещество и така нататък. Но да изчакаме експертизите… Да, през последните месеци по време на огледите все по-често ни попада най-различен експлозив. Имам впечатлението, че Москва е натъпкана догоре с този боклук. — Шурочка извади някъде от недрата на бюрото си малка сребърна чашчица и я напълни с коняк. Отпи мъничко, помириса бонбон „Асорти“ и продължи: — При това в последно време се появиха не само амонал, динамит, пироксилинови шашки, ами и пластични експлозиви. — Тя отпи повторно и отхапа половин бонбон. — Тези дни от един апартамент конфискувахме двеста грама пластичен експлозив С-4. Откъде е всичко това, а? Нали го ползват само диверсантите от „службата“. Пълно е с ТТ — наши, китайски, — всичките ни складове са затрупани. Килърите ги изхвърлят, извинете ме, просто като презервативи на местопрестъплението…

— Александра Ивановна, в нашия случай нямаме ТТ, а „Стечкин“ — поправи я Грязнов.

— Още по-лошо! — отряза Шура и нежно погледна към спящия във фотьойла Левин. — Значи вашият стажант е намерил пистолета? Юначага… Хърка като богатир.

— Юнак… — можах само да промърморя. — Сигурно всички отпечатъци по пистолета е забърсал с лапите си.

— Хайде по още едно малко? — обърна се към нас Шура и без да дочака съгласие ни наля в чашките тризвезден арменски коняк.

— Кой ще поеме това дело, ако „службата“ не го изиска?

— Славик трябва да поеме оперативната част — казах аз и излях коняка в гърлото си. — А кой ще води следствието — ние или военната прокуратура, има време да се изясни.

— А убийството на генерал Селдин да го прехвърлим направо на военната прокуратура? — лукаво присви очи Славик.

— С удоволствие бих го направила — въздъхна Шура и добави: — С удоволствие бих излязла в пенсия, да си гледам внуците, ако се появят — неочаквано завърши тя.

Изведнъж изтрезнях и се събудих:

— Какво говориш, Александра Ивановна?

Грязнов също гледаше опулено Шура Романова.

— Как какво? — Шура се надигна иззад бюрото и се разходи по червената пътека на кабинета, опряла ръце на кръста. — Скоро ще стана на петдесет и пет. Така че мисли с какъв подарък ще ме изпращаш в пенсия. — Тя спря и се приближи до касата, отвори отделението, в което знаех, че пази „златните си запаси“ — мезето за началниците, нещо много нужно за работата. Извади от касата малки стъклени бурканчета с черен и златист хайвер и явно станала щедра след изпитото, ги сложи пред нас на полираната маса.

— По какъв случай такова благоволение, Александра Ивановна? — възкликна Грязнов.

— Лапайте, за вас не ми се свиди нищо.

— Закъснях ли? Всичко ли изпихте? — раздаде се нечий насмешлив глас. Аз дори не можах веднага да го позная. Беше неочаквано появилият се Меркулов.

Обърнах се и срещнах погледа на малко поизбелелите сини, присвити очи на Костя Меркулов, който се изкашля няколко пъти в шапката си и започна да отърсва от нея зимната влага.

— Е, струва ми се, че всички се събрахме — каза Александра Ивановна, приканвайки Меркулов да седне и изваждайки още една съдинка за сгряващата напитка. — Къде си се измокрил така, Костя? Глътни петнайсет капки. — Шура му протегна чашката с коняк. — Откри ли нещо?

— И да, и не — отговори Константин Дмитриевич Меркулов с думите на някога популярната песничка, поглеждайки с явно неудоволствие в чашката, която не беше напълнена до края.

— Да няма нещо вътре? — разтревожи се Шура.

— Това гледам и аз, какво имам? — усмихна се Меркулов.

— Стига, Костя. Пий колкото ти наливат. После ще разглеждаш. А ако е малко, вървете да купите. Резултатите от първата експертиза ще бъдат готови чак утре. Така че се отпуснете, но с мярка — заплаши го с пръст тя.