Фридрих Незнански - Насочен взрив

Като видя минутното ми объркване, Ваганов изведнъж сграбчи с две ръце пистолета ми и го вдигна нагоре. В същия миг натиснах педала на спирачката и той силно се удари в предното стъкло. Колата поднесе към края на пътя, покрит с ледена корица.

Волгата започна бавно да се свлича по заледения насип.

Ваганов не пускаше пистолета и се опитваше да го изтръгне от ръцете ми.

Кракът ми се отметна от спирачката и автомобилът още по-бързо се запързаля надолу. Пуснах волана, грабнах с две ръце пистолета и натиснах спусъка. Прогърмя изстрел. На предното стъкло се появи дупка с многобройни пукнатинки, които го изпъстриха в миг.

Ваганов не се предаваше. Той пусна пистолета и ме стисна за гърлото с лапите си.

Чух пропукване и колата изведнъж започна да потъва. Разбрах, че волгата е стъпила върху леда на реката, който сега се чупеше под нас.

Аз се опитвах да се освободя от ръцете на Ваганов, вкопчени в гърлото ми, и стрелях още веднъж. Хватката на генерала отслабна.

Ледът трещеше и колата вече потъваше. За миг осъзнах, че ако хлътне под леда, няма да мога да отворя вратата. Блъснах я с крак и ледената вода нахлу в купето.

Едва сега разбрах, че не съм убил Ваганов. Генералът хъркаше, държейки се с ръце за окървавения врат.

Дори да успея да изскоча на леда, Ваганов нямаше да може да се измъкне от колата и щеше да се удави. Това не беше смърт за военен! Генералът трябва да умре от куршум!

— Прощавай „Армейска Панама“! — извиках аз и натиснах отново спусъка. Стрелях в слепоочието на Ваганов. Главата му клюмна към дясното рамо.

Колата беше до половината в реката и аз бях потънал до гърдите в ледените й води. Хвърлих последен поглед на окървавената, с изцъклени очи глава на генерал Ваганов и бързо започнах да се измъквам от колата, като се хващах за трошащите се остри краища на леда.

Няколко секунди след като бях успял да изпълзя на леда, волгата се скри под черната вода.

Пълзях към брега и усещах как костюмът ми, натежал от водата и полепналия сняг, става все по-тежък. Минаха още около десет минути, докато успея да се изкатеря нагоре по насипа до пътя.

По междуселския път коли нямаше и трябваше да изчакам още десетина минути, тракайки със зъби от студ и усещайки как постепенно се превръщам в ледена шушулка. Изведнъж някъде в далечината светнаха фарове. Напълно естествено беше да си помисля, че е кола на военните, и скочих в преспата. По шума на двигателя на приближаващия камион разбрах, че е „Камаз“. Хукнах към пътя и спрях някакъв хладилен камион.

Шофьорът видя пистолета, който не изпусках от ръка, и без излишни въпроси ме откара до районния център, където слязох пред районното управление на милицията.

Първото, което поисках от дежурния, беше водка, а след това и телефона.

Три дни лежах след къпането си в ледената Десва. Колкото и да е странно, не хванах пневмония, а само лек бронхит. Кашлях и бухах из апартамента, но почти не вдигнах температура. Всеки ден при мен идваше лекарят от нашата поликлиника и ме успокояваше, че няма нищо страшно и ще се измъкна жив и здрав. Откараха ме на рентген, който потвърди, че нямам възпаление на белите дробове.

По цял ден пиех чай с мед, разреждайки го със спирт.

Но не ми се наложи дълго да безделнича. Още на втория ден започнах да пиша доклада си за всичко, което се беше случило.

Грязнов и Меркулов ме посетиха чак след три дни, когато се върнаха от Илинское. Те ми донесоха бутилка спирт.

Седнахме в кухнята и пийнахме. Чак тогава ми казаха, че главният лекар Кузмин е бил намерен с продупчен череп. Беше се самоубил. Но много е възможно да го е довършил някой от неговите надзиратели или от военните. Нямали време специално да се занимават с Кузмин.

Контраразузнавачите, които и досега се мотаят из военното летище, нищо не казват за резултата от своята работа. Знае се само, че майор Брагин е изчезнал. Сигурно, макар и ранен, беше побягнал нанякъде.

Командирът на авиополка се правел на невинен — нищо не знаел за плановете на бившия заместник командващ. Той само се занимавал с приемането и настаняването на офицерите, които превеждат край Смоленск от Германия. Офицерите и войниците провеждат планирани учения за повишаване на бойната и политическата подготовка.

Заместник командващият Западната група войски е бил застрелян от избягалия психичноболен Сергей Сергеевич Иванов…

— Всъщност това е всичко, Турецки. И нищо няма да ти лепнат. Дори и звездата на Герой на бившия Съветски съюз или Герой на Русия няма да ти закачат. Не чакай! — завърши разказа си не без ирония Меркулов.