Фридрих Незнански - Насочен взрив

Василий Найдьонов отдавна всичко беше решил. Нямаше да има никакви изпитания с ракети. Но при срещата си с Ваганов просто не можа да му го каже.

През последните дни почти нищо не ядеше. Готвеше се за смъртта и шепнешком се молеше по цял ден.

Дискетите с координатите за насочване на ракетите бяха унищожени, а компютърните програми — изтрити. Той чакаше последната си среща с Ваганов. Мислеше, че му остават още два дни…

Вратата на килията рязко се отвори. Той трепна и скочи от леглото.

На прага стоеше генерал Ваганов, а зад него Кузмин и високият майор.

— Здравей, Василий. Радвам се да те видя отново — усмихваше се Ваганов. Но Василий видя, че лицето му е бледно и едната му буза потрепваше в нервен тик. — Пак наминахме да те видим. Искаме да приберем онова, което е готово — готовите дискети…

— Ами няма готови — спокойно отговори Василий. Той се приближи до генерала и го погледна с тъжните си очи. Лицето му беше скръбно, но спокойно. — И няма да има! Много съжалявам, генерале. Нищичко няма да има…

— Не те разбирам, Василий. Какво няма да има? — Бузата на Ваганов затрепери още по-бързо и силно.

— Няма нито програми, нито дискети. Нищо няма и няма да има! И да се опитвате, няма да успеете набързо да направите нищо от онова, което аз бих могъл. Така че край, генерале! Нашите отношения са прекратени.

— Ти шегуваш ли се? Питам те, къде са дискетите?

— Всичко е унищожено. Можете и сами да се убедите. — Василий сграбчи от масата купчина дискети и ги хвърли в краката на Ваганов. — Сега можете и мен да унищожите. Аз не се страхувам от смъртта.

— Значи се правиш на смел, а… — бавно и заплашително проговори Ваганов. — Но първо трябва да сме сигурни. Може би имаш някакво временно умопомрачение? В тази лудница изглежда, че всички са решили да се побъркат!

— Не! Здрав съм повече от всякога — усмихна му се Найдьонов. — Аз съм готов. Напълно готов… Можете да ми вземете главата още сега, ако искате…

— Добре, ще се оправим и с тебе, момченце — заплашително изръмжа Ваганов. — И ако наистина не се шегуваш… Провери дискетите — обърна се той към майора, който се хвърли да ги събира от пода. — А ти се заеми с него! — закрещя генералът на Кузмин. — Направи нещо в края на краищата! Ти главен лекар ли си или лукова глава! Кузмин, играеш си с огъня! — пръскаше слюнки в лицето на лекаря Ваганов. — Тръгвайте! А ти, Найдьонов, тепърва ще съжаляваш за думите си… ако са истина!

Веднага щом излязоха от килията на Найдьонов, Фьодор Устимович изломоти с треперещи устни:

— Андрей Викторович, но нали вие сам… Вие заповядахте нищо да не предприемаме с Найдьонов! Аз просто не съм и помислил, че той може…

— Млъквай, куче мръсно! Върви и веднага му шибни каквото трябва! След половин час да е мек като памук. Веднага! Бегом! — закрещя Ваганов. — Стой! Преди това с надзирателя и с ключовете — при Турецки!

Фьодор Устимович виновно се заусмихва с треперещи устни, нещо изфъфли, а после затича по коридора, оставяйки Ваганов и майора сами.

Лежах, облечен с костюма си, и се взирах в усмихващия се президент.

Изведнъж чух в коридора някакви викове откъм отделението. Надигнах се на лакът и се заслушах. Тишина…

Тревогата ми нарастваше и достигна предела си, когато чух нечии бързи стъпки в коридора и те спряха пред килията ми. Усетих, че става нещо нередно и проверих пистолета под възглавницата. Бях го сложил там, за да мога да го измъкна мигновено. Свалих сакото си, разкопчах ризата и се престорих, че се готвя за лягане.

Пръв в килията ми влезе майор Брагин. След него — Ваганов и накрая на прага застанаха надзирателят и медицинската сестра Нина. Зад гърба й имаше още някой — май че беше Кошкин с бялата си престилка.

Още от изражението на Ваганов усетих нещичко, но от обувките и ризата му, изцапани с пресни капки кръв, която още не беше успяла да изсъхне, разбрах, че е настъпил онзи решителен момент, заради който се намирах тук през цялото време.

— Андрей Викторович! — радостно възкликнах аз. — Защо идвате толкова късно? Да не се е случило нещо? Аз вече исках да си лягам…

Ваганов грубо ме прекъсна:

— Ти, Турецки, не знаеш ли случайно кой е „блудният син“? Как си с паметта?

— С паметта? Странен въпрос… — Печелех време, докато измъкна пистолета изпод възглавницата. Стрелях без предупреждение в майора. Той изстена и започна да пада, стиснал с ръце корема си. — Ръцете! — изкрещях аз. — Никой да не мърда! Стрелям без предупреждение! Горе ръцете! — Държах на мушка лявото око на смаяния Ваганов, който бавно, както и другите, вдигна ръцете си. — Ще стрелям в генерала без предупреждение! Надзирателите, хвърли пистолетите на земята! Ваганов — с лице към стената! Никой да не мърда в коридора!