Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Тогава ще обявим операцията за част от програмата за специален достъп. Ще използваме екипа на програмата. По този начин никой друг няма да знае за нея.

— Самият Белкнап е работил доста по тази програма — предупреди Оукшот.

— Поради което ще използваме хора, които не са участвали в общи операции с него. Това се отнася и за поддържащия персонал. Различни програми, различна защита. И никакво преплитане на телефонни линии.

Оукшот наведе глава.

— Нямаш много богат избор на човешка сила.

— Ще ограничим броя на хората до минимум. Тази операция трябва да върви като по часовник. Защото Кърк е натоварен да свидетелства, тоя кучи син. Това е едно от нещата, които научих на днешния обяд с шефовете на другите служби. — Той се усмихна. — Другото е, че се очертава кариерата му да е по-дълга и от тази на Едгар Хувър. Ако си въобразявате, че ФБР ще извади някакво досие и ще принуди преподобния сенатор Кърк да се оттегли, продължавайте да мечтаете.

— Тия федерални са сбирщина от педерасти — изръмжа Гарисън. — Станали са за посмешище. Не могат да си намерят задниците с две ръце и перископ.

— Никой не казва, че Кърк е чиста вода ненапита — продължи Дракър. — Просто не е достатъчно оцапан. Освен това има прекалено много заложени интереси в цялата тая работа.

— Двойно удоволствие, двойно забавление — каза мрачно Гарисън.

Не бе необходимо да уточняват факта, че Кърк координираше работата на два органа — независима комисия и сенатска разследваща комисия. Изказванията на Кърк за това, как възнамерява да разобличи нарушенията в рамките на разузнавателната общност в САЩ, както и фирмите и неправителствените организации, с които те имат отношения, активизираха медиите. Сенаторът бе набрал твърде голяма скорост, за да бъде спрян. В шпионските служби дългосрочното оцеляване е приоритет. Така че служителите им се стараеха в този момент да пазят поведение… и трескаво се опитваха да заличат всяка улика за извършени от тях нарушения.

— Няма начин да поставя името си на документ, който не искам да попадне в ръцете на Кърк — измърмори Дракър. — Така че в това отношение сме чисти. — Той се зачете отново в личното досие на Рут Робинс, след което погледът му се спря на пламналото от гняв лице на Уил Гарисън. Измина дълга пауза. — Одобрявам спасителна операция. По програмата за специален достъп. Нищо повече.

— Ако спасителният екип се провали, ще го пипна сам — закани се Гарисън. Беше въпрос на професионална чест. Повдигна леко брадичката си, приемайки мълчанието на Дракър за безмълвно съгласие. — Твоите ръце ще бъдат чисти, Гарет. Беше моя издънка. Но ще поправя грешката.

— Слушай, Пол, може ли за минутка? — попита мъжът с добре поддържаната черна брада.

Пол Банкрофт се спря и се доближи до него на заседателната маса във формата на полукръг.

— Разбира се. Какво има?

— Госпожица Банкорфт е…

— Изпращат я до хотела й.

— Надявам се, че не грешиш по отношение на нея — каза брадатият мъж Джордж Колингуд. Ученият беше търпим към откровени коментари и критики, но това беше семеен въпрос. А станеше ли дума за семейството, човек подхожда внимателно — дори към Пол Банкрофт.

— Ще знаем със сигурност съвсем скоро — отговори белокосият философ. — Не можем да пришпорваме естествената аклиматизация. Стъпка по стъпка. Както беше с теб.

— Това, което казваш, звучи като промиване на мозъци.

— В името на култа към разума. Чий мозък не се нуждае от малко прочистване?

— Склонността й да души наоколо не те ли притеснява?

— Точно обратното. Има подозрения, има възможност да ги изчисти. По този начин ще продължи напред. Ще остави тези въпроси зад гърба си. Това е една добра първа стъпка, преди да стане посветена.

— Посветена в култа към разума — Колингуд сякаш се наслаждаваше на фразата. — Е, ти я познаваш по-добре. Просто Комисията „Кърк“ ми се вижда като надвиснал буреносен облак и само едно зрънце може да предизвика цяла градушка над главите ни. Той погледна в досието на сенатора от Индиана, което негов колега проучваше.

— Разбирам — отвърна Пол Банкрофт невъзмутимо — и допускам, че може да греша спрямо нея. Но се надявам.

— С основание, нека да вярваме.

Колингуд пусна тъжна усмивка.

Едра жена с остра черна коса натисна няколко бутона на близка конзола. С тихо бръмчене тясна метална платформа се повдигна от долното ниво и се закачи за съседна етажерка. Името й бе Джина Трейси, тя бе най-младият член на екипа. Постави ръката си върху стъклен панел, докато скенерът, разчитащ биометричните данни, одобри пръстовите й отпечатъци. После страничната преграда се отвори и тя извади купчина папки. Документите бяха напечатани върху хартия, която почерняваше незабавно при наличието и на най-незначителни количества ултравиолетова светлина, дори при количествата, отделени от обикновени и флуоресцентни лампи. Осветлението в помещенията на групата „Тета“ беше внимателно филтрирано, за да се елиминират всички вълнови дължини, по-къси от виолетовите. Ако някой ги откраднеше, документите от помещенията щяха да станат моментално неизползваеми, като филмов негатив, изложен на светлина.