Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Както и аз — каза д-р Банкрофт. — Нали знаеш, че според Платон цялото познание е в действителност онова, което помним. Което изглежда уместно в моя случай. Защото наистина е лесно да забравим колко морално ограничено може да бъде човечеството. Правителства следват политика, която води до смъртта на десетки хиляди хора чрез лоши системи на здравеопазване. А в същото време са готови да хвърлят милиони за разкриването на едно-единствено убийство. Смъртността от СПИН по света се равнява на жертвите от двайсет катастрофи на пътнически самолети всеки ден, а лидерите дори не си помръдват пръстите. В същото време убийството на един ерцхерцог може да мобилизира цели държави за война. Едно бебе пада в кладенец и вниманието на света се насочва към него дни наред. Същевременно масовият глад може да погуби цели райони, а тази новина се измества от клюки за прегрешенията на знаменитости.

— Изумително е — каза Трейси.

— Чудовищно е — поправи я Банкрофт.

— Най-покъртителното е, че групата „Тета“ върши своите добрини тайно — каза Колингуд, вместо да бъде приветствана от един благодарен свят. Наистина мисля така. — Той се обърна към д-р Банкрофт: — Дали някога човечеството е имало благодетел като вас? Това не е комплимент, а факт. Наистина дали друга организация някога е вършила толкова добрини като групата „Тета“?

Бърджес постави ръцете си върху досието на Бенет Кърк.

— Което прави самозащитата толкова важна. Ние трябва да бъдем оставени сами да си вършим работата. Но да не забравяме. Има много хора, които биха искали да ни отстранят.

— В някои случаи — д-р Банкрофт отговори с тон, който бе едновременно спокоен и непоколебим — нашите задължения към по-голямото добро означават да отстраним тези хора от пътя си.

Сенатската офис сграда „Харт“ между Конститюшън авеню и Втора улица разполагаше с един милион квадратни фута офис пространство. И деветте етажа на сградата бяха предназначени за Сената на Съединените щати и неговия персонал. При основаването на републиката броят на сенаторите бил фиксиран на двама за щат; не бил определен обаче броят на членовете на персонала и постепенно те надхвърлили десет хиляди. Фасада от мрамор, която приличаше на решетка, предпазваше прозорците от обедното атлантическо слънце; във вътрешността атриум, осветяван от прозорец на покрива, представяше подвижните „Планини и облаци“ на Александър Колдър — монументална творба от ковано желязо и алуминий. Около атриума бяха разположени асансьори, кръгли стълбища и коридори.

Мезонетът на сенатора Бенет Кърк се намираше на седмия и осмия етаж. Офисите бяха представителни, но без какъвто и да било лукс — персийските килими бяха от стандартния тип с мотив „слонска стъпка“, ламперията в приемната беше от полиран дъб, не от орех, но внушаваше някаква твърдост, която хармонираше с усещането за власт. Кабинетът беше по-внушителен и по-тъмен, но и някак безличен: мебелите сякаш обявяваха, че са завещани на сенатора от неговите предшественици и че ще бъдат наследени от неговите приемници.

Филип Сътън, ръководител на персонала на сенатора вече повече от десет години, гледаше по обществения канал „Си-Спан“ разискванията в централната заседателна зала пет етажа по-долу. Понякога, особено напоследък, му бе по-лесно да открие своя шеф, като гледа телевизия. Сътън си погледна часовника; сенаторът напусна залата преди две минути и щеше да се появи в апартамента си вероятно след още две минути. Той изключи малкия телевизионен приемник и видя отражението си върху изгасналия екран: нисък, пълен, оплешивяващ — не ставаше много-много за най-гледаното време по телевизията. Ноктите му бяха изгризани до кожа. Мъже като него не ги избираха дори да гонят топката. Беше роден да бъде помощник, не лидер и това бе факт, който приемаше нито с горчивина, нито със съжаление. Ако искаше да разбере какво не му достига, просто трябваше да погледне Бенет Кърк и веднага всичко ставаше ясно. Всъщност можеше да види сенатора точно в този миг, защото той вече влизаше в апартамента с характерната си походка с широки крачки, широки рамене, тесен, почти изящен нос, глава със сребриста коса, която като че ли излъчваше собствена светлина.

Сенатор Кърк беше интелигентен, земен, сприхав. Той също не беше лишен от суетност. Сътън знаеше всичките му слабости, но те ни най-малко не намаляваха възхищението му. Онова, което Бенет Кърк притежаваше, не бе само сенаторска външност; той притежаващо също целеустременост и почтеност. Претенциозни думи, които биха накарали сенатора да се почувства неудобно, но се затрудняваше да го изрази по друг начин.