Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Запомни моята философия: винаги гледай харизания кон в устата. Но ако конят е невидим, няма как да му провериш зъбите, нали?

— Не можем да пренебрегнем това с лека ръка. Прекалено примамливо е. Прекалено ценно. Неща, до които никога не бихме могли да се доберем сами, независимо колко хора участват в разследването. Ще бъдем в състояние да разобличим и да разтурим конспирация, която е в ход, както изглежда, по-дълго, отколкото вие сте в Сената.

— Или ще останем с пръст в устата. Искам да кажа, че това може да се окаже една огромна шега.

— Твърде много информация се съдържа тук. Прекалено много проверими и проверени подробности.

— В политиката, както знаеш, има такъв лаф: провери източника. Не желая да общувам с призраци. От това нещо ми се свива сърнето. — Сенатор Кърк погледна Сътън в очите. — Искам да знам кой е Генезис. Постигнахме ли някакъв напредък в разкриването на тази загадка?

Сътън поклати глава смутено.

— В необичайна позиция сме. Нормалното е да възложим решаването на този проблем на следствените и разузнавателните служби. Само че това са службите, които разследваме в момента.

Кърк изсумтя.

— Обзалагам се, че някои от тези колелета биха искали да сложат ръка над Генезис преди мен.

— Говори се — прекъсна го шефът на персонала, — че позволявал на хората да го видят само ако се съгласят да ги убие след това. Повечето от тия момчета не са толкова любопитни.

— Бо-о-же, надявам се, че се занасяш — устните на сенатора се усмихнаха, но не и очите му. — Надявам се също Генезис да не се занася.

Хавиер Соланас потупа претъпкания си корем, пресуши последната чаша бира и реши, че е по-щастлив от всякога или вероятно толкова щастлив, колкото един мъж трябва да бъде.

Скромното му ранчо в околностите на Пейсанду не беше нищо специално; имаше хиляди по-големи и по-богати в Уругвай. Но той сам го бе създал от три малки парчета земя — той, синът на козаря! Празненството дори не беше за него; беше по случай четирийсетия рожден ден на жена му Елена. Така беше дори по-добре. То означаваше, че никой няма да го урочаса. Никой не можеше да урочаса и Елена. Тя му бе родила пет деца — три момичета и две момчета. Всички бяха големи и имаха свои деца. Той имаше трима зетьове, макар че харесваше само двама от тях. Кой друг можеше да се похвали с такъв късмет?

Масата бе отрупана с чинии и подноси, полупразни. Парчета крехко уругвайско говеждо, изпечено на грил в двора и обилно залято със сос чимичури. Хавиер приготви и своя собствен специалитет — кървавица с орехи и стафиди. Елена не пропусна и своите специални пълнени чушки. Всичко бе ометено лакомо. Заедно с обилно количество от бирата на Хавиер.

А каква физиономия направи само неговата красива черноока Елена, когато й подари двата самолетни билета! Тя винаги бе мечтала да посети Париж и ето че мечтата й се сбъдваше. Заминаваха утре.

— Не трябваше! — извика Елена, а сияещата й физиономия казваше: Благодаря на Бога, че си се сетил.

Такъв трябваше да е истинският мъж: заобиколен от деца на всякаква възраст, деца и внуци, да може да ги нахрани до насита! Не, никак не беше зле за син на козар!

— Тост! — викна Хавиер.

— Вече вдигнахме седем тоста — напомни дъщеря му Евита.

— Папи! — каза по-голямата й сестра Мария. Тя кърмеше бебето си, като едновременно наблюдаваше другото си дете, което тъкмо бе проходило. — Свършихме бебешката храна. Педро обича пюре от моркови.

— Свършихме бирата — каза съпругът на Евита, Хуан.

— Нямаме и пепси! — викна Евита.

— Аз ще отида до магазина — предложи Хуан.

— С чия кола? — попита Хавиер.

— С твоята става ли?

Хавиер посочи към трите празни бутилки бира до чинията на Хуан.

— Аз ще отида — каза Хавиер.

— Недей — обади се жена му.

— Връщам се след пет минути. Няма да забележиш, че ме няма.

Той стана от мястото си и тръгна към задната врата. Когато двамата с Елена се ожениха, той имаше плосък корем, плосък като пампасите; сега не можеше да си види ходилата, без да положи усилия. Елена го успокояваше: „Така у теб има повече за обичане“, но Хавиер се чудеше дали да не прави някакви упражнения. Като глава на семейството имаше задължения към всички. Той трябваше да дава добър пример.

След като стигна до боядисания в зелено гараж — приспособен от кокошарник, макар че никой не можеше да познае — затвори тясната странична врата зад себе си и светна. После натисна копчето, с което се отваряше плъзгащата се врата.