Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Не разбирам — каза Андреа. Разработихме до най-малка подробност всеки елемент от програмата. Беше замислена като христоматиен пример за това, как може да се помогне в здравеопазването в райони в лоша инфраструктура.

— Потенциалът на кампанията е изключителен, госпожо Банкрофт — каза той. — Вашето посещение даде на всички надежда.

— Никога няма да забравя онова, което видях по време на посещението си.

Думите й бяха искрени и пламенни.

— За нещастие министърът на вътрешните работи току-що ни отне разрешителното и не можем да продължим. Заплаши, че ще депортира всички здравни работници, които наехме. По същество забрани ваксинациите.

— Не говориш сериозно — каза Андреа. — Не може да има оправдание…

— Права сте — отговори тъжно белокосият мъж. — Няма оправдание. Само обяснение. Америндианците, чийто живот бихме спасили, са склонни да подкрепят съперническа политическа партия.

— Сигурен ли си? — попита тя отвратена.

— Чухме го от съюзниците ни в администрацията. — Очите като на ловджийско куче басет на мъжа гледаха тъжно. — Ужасно е. Хиляди ще умрат заради страха на този човек от демокрацията. А е толкова корумпиран, колкото не можете да си представите. Познаваме хора, които са се добрали до банковите преводи, които той е направил в офшорните си сметки.

— Наистина?

— Може ли да предложа поне да помислим върху възможността да, ами, да бъдем по-груби с това копеле? Да му дадем да разбере, че можем да го докажем — защото това ще му създаде доста големи политически главоболия. — Програмният директор замълча за миг. — Госпожа Банкрофт?

Андреа мълчеше. В главата й отново нахлуха спомените за пътуването й предния месец. Пред очите й се появи образът на една майка с дълга лъскава черна коса, блестящи очи, люлееща бебето си в ръце. Медицинската сестра, която придружаваше Андреа, докато тя обикаляше клиниката в Санта Роса, й каза, че бебето е умряло минути по-рано от дифтерит; те все още не бяха намерили сили да съобщят на майката.

Очите на Андреа се напълниха със сълзи. Майката я погледна и разбра от изражението й какво се бе случило. Бебето й вече го нямаше. Тих вопъл се изтръгна от гърлото на майката, звукът на скръбта.

— Такъв срам — продължи програмният директор с тих глас. — Знам какво е отношението ви към подобни неща. Споделям го. Но, Боже, то може да промени целия регион…

— Няма ли друг начин?

— Де да имаше — отговори той, поклащайки енергично глава. Нещо в изражението й го насърчи и очите му сякаш светнаха. — Знаете как е. Да направиш каквото трябва, невинаги е лесно. — Погледна я с очакване.

— Абсолютно вярно — каза тя тихо, борейки се със себе си. — Добре. Действайте. Само този път.

От английската дума crap , която означава изпражнения . — Бел.прев.

Филм на Роман Полански за един от най-жестоките убийци в САЩ Чарлс Мансън, който през 1969 г. убива бременната съпруга на Полански и още няколко нейни гости. Мансън обяснява пред съда, че песента на „Бийтълс“ „Хелтър Скелтър“ (смятана за началото на хеви метъла) го е подтикнала към убийствата. — Бел.прев.