Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

По тениската му имаше малко петна от пот. Фланелката на Тод беше подгизнала.

— Само да нямах тия шини на пищялките — каза Тод, накуцвайки леко, докато поемаше топката.

Той дриблира два пъти, изпъна се назад и мушна топката в мрежата. Мекият шумолящ шум от допира на гумената топка до найлоновата плетка: Брандън го наричаше „музиката на сферата“.

Застанала до живия плет, Андреа поклати глава.

— Очаква се да запазиш извиненията си за случаите, когато пропускаш, Тод.

Тя усещаше утринното слънце по лицето си и за миг си помисли, че топлината, която я обливаше, не се дължеше само на слънцето, докато наблюдаваше как двамата играят.

— Хей, чувствай се свободна да покажеш какво можеш — каза Тод, а изражението му бе едновременно нежно и игриво. — Само за минута-две, а?

— Сложи си маратонките и ще станеш свидетел на битка за залагане между отбора Брандън и отбора Тод.

Гласът на Брандън беше по-плътен отпреди. Дори веждите му бяха станали малко по-тъмни, по-дебели в сравнение с предната година. После той се усмихна, а усмивката му не се бе променила. На Андреа й се струваше, че това бе едно от чудесата на природата.

Не позволявай да ти отнемат това. Мълчалива молитва. Наблюдавайки двамата, тя си помисли, че шансът да се случи е голям.

— Винаги е готино да те привлекат, но се налага да се въздържа. — Тя се обърна почти притеснена от щастието си. — Работата е там, че ме чакат хора в офиса. Вие, момчета, ще се оправите ли?

Съпругът й обгърна с потната си ръка тесните рамене на Брандън.

— Хей — каза й той, все още запъхтян. — Не се безпокой за нас. Погрижи се за света.

Брандън кимна.

— Ще се оправим сами.

Беше ранен следобед, а Андреа вече проведе три заседания на ръководството, посветени на стратегията, и участва в два конферентни разговора чрез видеовръзка с регионални администратори. В този момент старши програмният директор я информираше за новостите в програмите на фондацията в областта на здравеопазването в Южна Америка, а тя кимаше насърчително зад бюрото си, докато той обобщаваше събитията.

Очите й отново се насочиха към снимките на бюрото. Тя долови и отражението си върху хромираната рамка. Сега бе различен човек в сравнение с една година по-рано; не се налагаше да се огледа в огледало, за да го разбере. Усещаше го от начина, по който се отнасяха към нея хората. Тя имаше авторитета и самоувереността на човек на нейното положение. И наистина беше голямо удоволствие да използва ресурсите на фондацията, за да направи света по-добро място, при това по почтен начин. Единственият начин, що се отнасяше до нея. Гордееше се от прозрачността на операциите на фондацията. Тя не криеше нищо, защото нямаше нищо за криене.

— Уругвайският проект може да се нарече модел — каза регионалният директор на програмата за Южна Америка. — Очакваше се много фондации и неправителствени организации да се поучат от работата ни. Мъжът — с побеляла коса, леко изгърбен и с кръгло лице с очила — имаше загрижения вид на човек, станал свидетел на много нещастия и страдания през двайсетте години работа във фондацията. И все пак той знаеше как страданията и нещастията могат да бъдат облекчени.

— Надявам се да го направят — отговори Андреа. — В тази работа и заимстването на моделите е нещо, на което се надяваме, защото така се увеличават ползите. Много е важно тези региони да не бъдат отписани. Те могат да се променят. Могат да се променят към по-добро.

Както самата тя се бе променила.

Нейният съпруг и осиновеното й дете също се бяха променили. Колкото и невероятно да изглеждаше за Тод и Брандън, двамата изградиха взаимоотношения, за които тя не би си помислила. Брандън в известен смисъл загуби детството си, Тод — своят зрялост, и това ги правеше братя по скръб, но имаше много повече от това. Никой не можеше да се мери по интелект с Брандън, разбира се, но неговата емоционална зрелост — вродената му доброта, неговата възприемчивост — също бяха удивителни и му позволяваха да забележи у Тод нещо, което оставяше скрито за повечето хора. Момчето забелязваше уязвимостта на Тод, неговата страст и желание да полага родителски грижи, и отвръщаше със собствената си уязвимост и страст, и нужда от родителски грижи. Едно момче си намери баща; един мъж си намери син.

А Андреа си намери семейство.

— Новините от Гвиана не са особено насърчителни — каза внимателно програмният директор.

Той имаше предвид голям проект за ваксинации, който те се опитваха да осъществят в селските райони. Тя проявяваше особено силен интерес към проекта. Беше на обиколка из гвианската провинция предния месец. Споменът за селата на америндианците около река Морука все още бе пресен в съзнанието й, представяше си съвсем ясно живота и заниманията на жителите им, изпълваше се с тъга и гняв, като си помислеше, че едно такава село може да бъде заличено от предотвратима епидемия.