Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Завършил си досието, казваш.

Момчето кимна.

— Което означава, че с няколко кликвания можеш да го изпратиш до всеки член на комисията „Кърк“. И едно тъмно дело ще излезе на светло.

Брандън кимна.

— Време е да го направя, нали?

Генезис, тринайсетгодишно момче.

— В такъв случай Джаред Райнхарт работи за баща ти, той никога не е имал нещо общо с Генезис.

— Райнхарт? О, не. От онова, което съм чувал за него, той е един ужасен позьор. Радвам се, че пътищата ни никога не са се пресичали.

Глас откъм вратата, мек, студен и заповеднически.

— Досега.

Белкнап се обърна и видя високата като върлина фигура на мъжа, който беше неговият най-добър приятел. Полукс за Кастор. На прага на вратата крайниците му изглеждаха особено тънки, а пистолетът в ръката му особено голям.

— В момент като този бих искал да имам шапка на главата си — каза той на Белкнап. — За да мога да те поздравя.

— Джаред… — изсъска Белкнап.

— Ти наистина надмина себе си — каза Райнхарт. — Беше невероятен. Поразителен. Точно такъв, какъвто те познавам. Твоите усилия бяха дотук. Сега поемам аз. — Той погледна към момчето. — Баща ти ще дойде всеки момент — каза му той с ледена усмивка.

— Какво направих? — викна Белкнап, а сърцето му биеше лудо. — Всемогъщи Боже, какво направих?

— Каквото никой друг не би могъл. Браво. Казвам го искрено, Тод. Ти свърши тежката работа. А за мен, е, аз съм отново един стар джентълмен в дълъг брич за езда. Това е нещо, което повечето ловци научават. За да хванеш лисицата, следвай хрътката. Трябва да призная, че никога нямаше да се досетим къде се крие лисицата. Не и за милиони години. Но има логика във всичко това.

— Ти си ме използвал. През всичкото време.

— Знаех, че няма да ме разочароваш никога, стари приятелю. Винаги съм имал нюх за таланта. И от самото начало бях наясно, че у теб има нещо необикновено. Бюрократите във Фоги Ботъм ти завиждат. Мнозина от тях не знаеха за какво да те използват. Но аз знаех. Винаги съм се възхищавал от теб.

Култивирал ме е от самото начало, Източен Берлин, 1987.

Белкнап отново се опита да завърши мисълта си.

— През всичкото време ти…

— Знаех от какво си направен. Знаех на какво си способен. Че си най-добър от всички. Заедно ние винаги бяхме непобедими. Нямаше нищо, за което си помисля, да не можем да направим. Ще ми се да запомня това като най-големия ни триумф, а не като последния.

— Ти си ме отвързал. Поставил си примамка и си ме пратил след нея. — Тази отвратителна мисъл връхлетя Белкнап като ураган. — Изпратил си ме да търся Генезис, защото това е бил единственият начин да се добереш до него.

Примамката. На Белкнап му се струваше, че самият въздух се превърна в лепкаво, задушливо вещество, след като осъзна още много неща, които взривяваха самата му същност. Италианското момиче. Оманският княз, колко други? Всички, без да знаят, бяха впрегнати в полза на играта на Райнхарт. Илюзията можеше да се поддържа само ако отговаряше на истината — участниците не трябваше да научат стратегията на майстора на играта. Особено Кастор.

Осъзнаването на всичко това стягаше като менгеме главата на Белкнап. Когато в Талин той откри истината за Лъгнър, предателя, превърнал се в оръжеен търговец, илюзията на Полукс се компрометира. И той направи лека корекция, за да продължи хрътката по следите на Генезис. Примамката беше самата Андреа. О, Боже!

Планът на Райнхарт се бе възползвал от всичко, което правеше Белкнап човек — обич, преданост, вярност.

Предателството на Райнхарт изпълни Белкнап с гняв и омраза. Не! Той нямаше да позволи да се превърне в чудовище; да стане като Райнхарт.

— Сега, като те гледам, имам чувството, че те виждам за първи път — каза тихо Белкнап.

— И с такова неодобрение в очите. Бесен си ми, нали? Гласът на Райнхарт звучеше почти обидено. Тежкият пистолет проблясваше в ръката му. — Не проумяваш ли, че групата „Тета“ нямаше друг избор? Самото ни съществуване бе в опасност и излишно е да казвам, че собствените ни усилия да разкрием самоличността на заплахата се оказаха безполезни.

— Ти си вътрешният коз на „Тета“ — каза Белкнап. Почти чуваше трополенето на плочките от доминото, огромна извита редица от плочки, рухващи последователно. — Агент от американското разузнаване с достъп до свръхсекретни материали, способен да ги захранва с цялата информация на разположение на американското правителство. Същевременно, ако „Тета“ е имала интерес някой да бъде намерен, ти си измислял някаква правдоподобна причина това да стане мисия на отдела за консулски операции. През всичкото това време аз съм си въобразявал, че ми пазиш гърба. — Яростта изби в гласа му като вещество, държано под огромен натиск. — Онова, което си правил, е да държиш нож в гърба ми. Преминал си на другата страна, гаден предател.