Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Фил, изглеждаш уморен — каза сенатор Кърк с прегракнал глас и го прегърна през раменете. — Всъщност изглеждаш така, сякаш си доставяш храната от машините за закуски. Кога ще проумееш, че пакетираната храна е вредна?

Сътън се вгледа в лицето на по-възрастния мъж, като се стараеше да го прави дискретно. Не искаше сенаторът да се почувства неловко заради състоянието на своето здраве, а и засега болестта му едва личеше. Сътън му помагаше за амбициозното разследване от много седмици, но и самият сенатор вършеше голяма част от тежката работа. Прекалено тежка работа. Тя би се отразила дори на здрав човек.

— Искате ли да чуете за най-новите предложения към вас? — попита Сътън. — Никога досега толкова много хора не са се натискали да ви предлагат услуги.

— Не ме вкарвай в изкушение, момче.

Сенаторът се отпусна в коженото кресло с гръб към прозорците. Извади малко кафяво пластмасово шише от единия джоб на панталоните си, отвори го и погълна без никаква течност кръгло жълто хапче.

— Да видим. Тази сутрин се обади Арч Грийсън. Познавате го, бивш конгресмен, сега регистриран лобист за „Нешънъл еърспейс индъстрис асоусиейшън“. Внезапно у тях е възникнал интерес да ви помогнат със средства за бъдещи кампании.

— А, онези лобисти от отбранителната индустрия. Скромни като вода ненапита.

— О, той деликатно спомена, че ако вие не проявявате интерес, ще направят същото предложение на някой от надеждните ви опоненти. „Просто искаме да помогнем“ — повтаряше непрекъснато. Помогни ми да ти помогна — иначе зле ти се пише. Това излезе от цялата работа.

— Притеснени са от това, какво ще изрови разследването на комисията. Или колко силно ще засмърди. Не мога да ги обвиня, че се грижат за интересите си.

— Какъв милостив християнин само — каза с ирония Сътън. — Друга фирма предлага да наеме Аманда като вицепрезидент по корпоративни въпроси.

Съпругата на сенатора беше гимназиална учителка по английски; това бе друг прозрачен опит да стигнат до човека, който оглавяваше сенатското разследване.

— Мога да си представя какво ще каже Аманда — захили се той.

— Освен това предлагат голяма заплата. Споменаха конкретни числа.

— Виж дали няма да се навият да назначат мен — пошегува се сенаторът.

Откакто бе съставена комисията „Кърк“, подобни завоалирани заплахи и предложения за подкупи пристигаха всеки ден.

Кърк не беше някакъв светец; Сътън се мръщеше на подкрепата, която сенаторът даваше за етаноловите програми, на политическото покровителство над негов спонсор от агробизнеса, макар като повечето сътрудници в Сената да осъзнаваше също, че е намесена политическа целесъобразност. Но като цяло сенаторът бе чист.

А сега погледът му бе насочен към почестите. Онова, което лобистите не съзнаваха, бе, че никой не можеше да го възпре или разколебае в този момент. Освен от най-близките си помощници и жена си Бенет Кърк криеше заболяването си.

Не бе необходимо хората да знаят, че Бенет Кърк е с диагноза остра и неподдаваща се на лечение форма на лимфома. Когато му поставиха диагнозата, болестта бе достигнала вече четвърта степен. Той нямаше да доживее да се кандидатира отново. Всичко, което го вълнуваше, бе наследството, което щеше да остави; а видът наследство, към което сенатор Кърк се стремеше, бе видът наследство, което човек не може да купи.

Сътън много рядко разбираше за болките, които сенаторът изпитваше, едва забележим спазъм на лицето или ненапълно прикрито трепване го издаваха понякога. Бенет Кърк бе твърдо решен да пренебрегва или да преодолява всички симптоми на болестта, докато тя не заприщеше шлюзите на издръжливостта.

— Има още нещо, нали? — каза Кърк и погледна Сътън в очите. Размърда се на креслото, кръстоса крака, търсейки удобна позиция. Но нямаше да я намери. Метастазите в костите гарантираха това. — Нека да отгатна. Получил си още едно от онези електронни писма.

Сътън се поколеба, след което кимна.

— Ново писмо от Генезис, да. По имейла.

— И ти вземаш това плашило на сериозно?

Шефът на персонала кимна.

— Вече сме го обсъждали. От първите писма, които получихме, стана ясно, че Генезис е запознат с всякакъв вид погребани тайни. Съгласен съм, че си имаме работа с измислена фигура, но трябва да приемаме Генезис много сериозно наистина.

— Е, какво казва сега този къс екоплазма?

Сътън подаде на сенатора принт на последния имейл.

— Генезис обещава да ни предостави информация — включително имена, дати, евентуални очевидци и виновници. Хубав подарък.