Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Банкрофт замълча за миг. Не беше лесно да даде одобрение за подобно нещо. Очите му потърсиха очите на най-стария аналитик на масата, Хърман Лайбман.

— Какво мислиш, Хърм? — попита тихо философът.

Лайбман приглади с ръце оредяващата си сива коса.

— Ти винаги поглеждаш към мен, защото само аз си спомням за случая, когато нещата не се развиха по план — каза той язвително. — Няма две мнения по въпроса, че губернаторът е клептократ. Определено лоша новина. Но въпреки всичко не мога да забравя за Ахмад Хасан ал Бакр.

— Кой? — попита Трейси.

— Истински главорез. Агресивен иракски лидер, който управляваше заедно с друг сунит през 70-те години. Преди да се родиш, Джина. Но Пол си го спомня. Обмислихме проблема и всички аналитици стигнаха до убеждението, че Ал Бакр е по-лошият от двамата. Така че изпратихме екип от агенти в Ирак. Беше през 1976 година. Технически работата бе свършена съвършено. Те предизвикаха по химически път инфаркт на миокарда. И неговият партньор установи пълен контрол. Саддам Хюсеин.

— Не е от най-добрите ни решения — съгласи се Пол.

— Не е от моите най-добри решения — настоя Лайбман. — Защото аз настоявах най-много от всички да отстраним Ал Бакр. Всички модели потвърждаваха тезата ми.

— Беше много отдавна — каза благовъзпитано Банкрофт. — Оттогава сме усъвършенствали значително алгоритмите на „Тета“. Да не говорим, че разполагаше с огромна компютърна мощ. Не сме идеални, никога не сме били. Но в дългосрочна перспектива ще направим тази планета по-добро място. Много мъже и жени сега живеят и водят по-добър и продуктивен живот, а щяха да умрат още в детска възраст, ако не беше „Тета“. Това, което правим, е хирургическа интервенция, Хърм — знаеш го толкова добре, колкото всички останали. Скалпел върху тялото. Това е вид насилие. Човек не прави дълбок разрез, ако няма причина. Но понякога оцеляването зависи от хирургическата намеса. Изрязването на туморни образувания, изчистване на блокажи, а понякога просто откриване на онова, което става. Хора умират при операции открай време. Но много повече хора умират, ако не им бъде направена операция. — Той се обърна към Бърджес. — Знаеш ли, гледах финалния мач за Световната купа. Отбор от играчи с невероятен дух. А когато Родригес вкара гол, изражението на лицето му… — Усмихна се при този спомен. — Но ние направихме математическите изчисления. Не можем да пропуснем възможността да повлияем на управленска политика в страна, където лошото управление пропилява живота на цели общности, цели поколения. Може да се окаже, едно от най-важните решения, които сме вземали.

— Заради аргумента, нека да кажа още няколко думи за дванайсетте мъже — Лайбман не го предизвикваше; той знаеше, че Банкрофт разчита на него да формулира незабавните последици, както и дългосрочните, на които се надяват. — Млади мъже . — Той посочи с пръст втората страница от досието. — Трима от тях имат съпруги. Включително Родригес. Неговата жена вече му е родила две дъщери и пак е бременна. Надяват се на момче. Тези мъже имат също родители, дядовци и баби. Болката ще е ужасна и непреодолима за тези хора. Всъщност цялата нация ще скърби.

— И всичките тези фактори са внимателно предвидени в компютърните модели — каза спокойно Банкрофт. — Нямаше да го планираме, ако последиците не бяха по-добри. Хората в тази нещастна страна — децата на тази нация — заслужават най-правилната ни преценка. Те няма да разберат какво точно се е случило и със сигурност няма да узнаят защо, така че няма да ни благодарят. Но след четири или пет години ще имат причини да са благодарни.

— НГДНГБХ — промърмори Бърджес тихичко, сякаш казваше молитва.

— О, ето нещо, което ще ви ободри — каза напевно Колингуд, размахвайки копие от съобщение за печата, разпространено току-що от фондацията „Кълп“. — Уилям Кълп ще финансира нова поредица от опити с ваксина срещу СПИН в Кения.

— И копелето обира цялата слава — каза Трейси кисело. — Не е честно.

— Ние не сме тук заради славата — отвърна Банкрофт рязко.

Все пак той внимаваше да не прекалява с циничните забележки, мъжете и жените от „Тета“ бяха идеалисти.

Обърна се към Лайбман.

— Във връзка с футболния отбор — мислиш ли, че взех погрешно решение?

Лайбман замълча за миг, после поклати глава.

— Напротив, убеден съм, че взе правилното решение. Най-добрите решения — най-интелигентните, онези, които наистина променят нещата към по-добро — са често и най-ранимите. Ти ме научи на това. Научи ме на много неща. И продължавам да се уча.