Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Увисналите бузи на Уил Гарисън се изпънаха в гримаса на гняв и безсилие.

— Обвинявам себе си — се палеше началникът в „Консулски операции“. — Трябваше да затворим това копеле, когато имахме възможност.

— Хрътката. — Обади се Майк Оукшот, заместник-директорът по анализите, с по-мек тон.

— Трябва да бъде усмирена — изрева Гарисън.

Двамата бяха в кабинета на оперативния директор Гарет Дракър, чийто поглед бе закован върху телеграмата на бюрото му. Ветеран аналитик на „Консулски операции“ простреляна по време на обедната й почивка. Новината щеше да го разтърси дори да не беше привързан лично към Рут Робинс. Случилото се бе за него двоен удар. Гарет взе един молив уж за да си води бележки, но вместо това го счупи на две.

— Да прозяпам такова нещо, по дяволите! — очите на Дракър е стрелкаха бясно. — Да се случи под носа ми и аз да го прозяпам!

— Извинявай, но какво точно се е случило?

Дългият като върлина старши анализатор скочи от стола, на който се бе изпружил. Опитваше се да приглади буйната си, приличаща на ореол коса. Рут Робинс бе от неговия екип; загубата бе негова и Оукшот се дразнеше, че Гарисън по някакъв начин си присвоява неговата трагедия.

Гарисън се обърна към него като бик, който свежда глава, готов да връхлети.

— Знаеш много добре, по дяволите. Кой е убит — Оукшот срещна погледа на Дракър. — Но как, какво, защо…

— Не усложнявай нещата — измърмори Гарисън. — Явно Белкнап е станал неконтролируем.

— Умопобъркал се е от мъка, това ли имаш предвид? — Оукшот скръсти ръце на гърдите си.

— Освирепял за мъст по-вероятно — тросна се Гарисън, раздразнен, че го прекъсват. — И е започнал да убива наред, мамка му. Той халюцинира. Кучият син убива всеки, който му се изпречи и за когото си въобрази, че е свързан с изчезването на Райнхарт. От италианското момиче до горката Рут Робинс. Мили Боже! Кой е в безопасност от това копеле?

От погледа на Оукшот си личеше, че той не е много сигурен, но гневът на Гарисън притежаваше силата да убеждава.

— Не и ти — каза старши аналитикът.

— Нека нещастната отрепка да опита — изрева Гарисън.

Гарет Дракър наблюдаваше и двамата, барабанейки с пръсти.

— Трябва да разграничим хипотезите от фактите — каза той. Върху челото му пулсираше вена. Момчетата още проучват записите от камерите за наблюдение при входовете и изходите на парка. Само че ще отнеме време.

— Време, с каквото не разполагаме — възрази Гарисън.

— Глупости — каза оперативният директор. — Аз смятам, че имаме достатъчно основания да задействаме спасителен екип. Искам да го доведат тук и да го разпитат, като използват всички необходими средства. Но без да се престъпват заповедите, отнасящи се до спасителните операции. Всичко трябва да е по закон. Трябва много да внимаваме.

— Проклетата комисия „Кърк“ — каза Гарисън. — Знам много добре.

Дракър кимна.

— Следваме правилата на Куинсбъри. Откакто е започнало разследването, сме изключили всичко, което излиза извън рамките на „спасителна операция“. Правилните административни процедури. Действаме така, че за всичко, което правим, да може да се прочете в стенограмите на Сената, защото както всички знаем…

— Операциите не са в моя ресор, така че не ме карайте да говоря за неща, които не разбирам — намеси се Оукшот. — Но не забравяйте, че много от момчетата тук изпитват голямо уважение към Кастор.

— Какво искаш да кажеш? — попита Дракър. — Опитваш се да ми обясниш, че агентите ще нарушат официална директива?

— Защото те не са наясно какви ги върши — отвърна Оукшот.

Дракър поклати категорично глава.

— Не мисля така. Все още ръководя това шоу.

— Просто казвам, че трябва да сме внимателни — продължи Оукшот. — Той има приятели. Приятелите не топят приятели. Те може да го информират. Защото за много от по-младите служители той е герой — Оукшот погледна Дракър. — А ти си само шерифът. — Той вдигна ръце, признавайки се за победен. — Просто казвам, че трябва да внимавате за дисциплината.

— Още едно нещо, което не мога да позволя да се случи във връзка с проклетото сенатско разследване, което виси над главите ни. — Оперативният директор се вторачи с отчаяние в пространството. — Ти мислиш, че някой от съюзниците му може да се изтърси в комисията?

— Не казвам това — започна Оукшот. — Само казвам да бъдете внимателни.

Дракър се намръщи.