Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Пол Банкрофт погледна слисано.

— Мисля, че не схванах.

Андреа подаде на Банкрофт фотокопие от последната страница на списъка с телефоните. Тя показа номера, който започваше с цифри 0119714 — кода на Дубай.

— Не ме питайте откъде имам това. Просто ми обяснете какво е това телефонно обаждане. Защото аз звъннах на този номер и се оказа мобилен телефон на човек, за когото вече ви споменах. Някакъв паравоенен.

Думите й бяха умишлено неясни, но неволно и нерешителни. Тя не искаше да му казва за Тод Белкнап. Все още не. Имаше още толкова много неизвестни. Ако Пол Банкрофт беше замесен, щеше да съчини някакво обяснение за сгрешен номер. Ако не беше замесен, щеше да пожелае да научи повече.

Той хвърли едно око към телефонния номер, а след това към своята братовчедка.

— Няма да те питам откъде знаеш за това, Андреа. Вярвам ти, вярвам на инстинктите ти.

Той стана, огледа се и с едно махване на ръка повика мъж с тъмен костюм.

Не от мъжете, които седяха около полукръглата маса, а човек, когото Андреа не бе забелязала дотогава. С коса в цвят на слама, загоряло лице, счупен нос и плавна походка.

Банкрофт му подаде страницата с международния телефонен номер.

— Сканлън, моля те да провериш в базата данни този номер в Дубай. Уведоми ме за резултата.

Мъжът кимна мълчаливо и излезе безшумно.

Банкрофт се върна и погледна въпросително братовчедката си.

— Това ли е? — попита Андреа.

— Засега — хвърли й още един изучаващ поглед. — Някой ми спомена, че си проявила интерес към архивите на фондацията. Мисля, че и двамата знаем защо.

В гласа му нямаше нито следа от укор, нито дори намек от разочарование.

Андреа не каза нищо.

— Свързано е с майка ти, нали?

Тя отмести погледа си.

— Има толкова много неща, свързани с нея, които не знам. Сега започвам да ги откривам. За ролята й във фондацията. — Тя млъкна и зачака да види изражението му, преди да произнесе следващите думи. — За обстоятелствата около нейната смърт.

— Значи си научила какво се случи — каза Пол Банкрофт и наведе съчувствено глава.

Как да му отговори? Надяваше се да не се е изчервила, докато му отговаряше двусмислено.

— Толкова е объркващо.

Пол Банкрофт сложи ръка върху китката й и я стисна бащински.

— Моля те, Андреа. Не бива да я обвиняваш.

Да я обвинявам! Какво говореше той? У нея се надигнаха чувства, които се блъскаха едно в друго. Тя запази мълчание, надявайки се, че мълчанието й ще послужи като подтик.

— Истината е — каза възрастният учен, — че ние сме отговорни за онова, което се случи.

Андреа се почувства замаяна, гадеше й се.

— Когато подаде оставка от управителния съвет… — започна тя.

— Точно така. Когато управителният съвет гласува нейната оставка, никой не подозираше, че тя ще реагира по този начин. Но е трябвало да го предвидят. Много се разстройвам, като се сетя за това. По време на почивка през уикенда с членове на борда тя се напила. Не бях там, но ми разказаха. Съжалявам. Сигурно е много тежко да чуе човек подобни неща.

— За мен е важно да го чуя от вас — каза Андреа и се закашля. — Нуждая се от това.

— И така управителният съвет гласувал за изключване. Прибързано по мое мнение. Лора беше невероятно жизнен и проницателен човек. Тя допринесе толкова много за борда. Може да е имала някаква слабост, е, кой от нас няма? Но искането за нейната оставка явно й се е сторило като наказание. Била е ядосана и разстроена, кой може да я обвини? Реагирала е по начин, който те е трябвало да предвидят. Ние в Кътоуна не държим алкохолните напитки под ключ. Тя се е напила до състояние на пълно алкохолно отравяне.

Главата на Андреа пулсираше. Някога майка й шеговито наричаше алкохола Балсам от Галаад . Всичките тия чаши пълни с кубчета от лед и водка. Но тя се бе отказала. Не пиеше повече. Или не?

— Веднага щом един от присъстващите открил, че тя е взела ключовете за колата и е потеглила, изпратихме член на екипа ни за сигурност след нея. Да се опита да я спре, да я върне жива и здрава. — Изглеждаше развълнуван, докато говореше. — Но беше твърде късно.

Двамата замълчаха. Пол Банкрофт разбираше, че тя има нужда от известно време да се съвземе.

Загорелият мъж с коса със сламен цвят — Сканлън — се върна с листа с телефонните номера.

— Регистриран е на името на Томас Хил Грийн-младши, сър — каза той на Банкрофт. — Служител от връзки с обществеността на Генералното консулство на САЩ в Дубай. Ще проверим биографията му.