Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Андреа кимна. В главата й напираха много въпроси, но тя знаеше, че за момента е по-добре да си мълчи.

— Това е деликатен въпрос — каза той. — Но след като ти разкажа как започна всичко, мисля, че ще разбереш защо бе необходимо.

Пол Банкрофт я заведе в тиха беседка с изглед към избуяла и разцъфтяла градина. През филтриращото стъкло тя забеляза искрящо поточе, което течеше сред храстите и лехите с цветя.

— Необходимо — повтори тя. — Силна дума.

— Понякога единственият начин да успеят милосърдните проекти в страни с корумпирани режими е да открием злодеите, обструкционистите и да ги принудим да се отдръпнат вероятно под заплаха от публично разобличаване. Именно така започна, нали разбираш. — Мекият му и мелодичен глас действаше успокоително, дори хипнотизиращо. Той се облегна на креслото от хром и кожа и се заоглежда в далечината. — Преди много години фондацията тъкмо завърши работата по скъп водопроводен и канализационен проект в провинция Самора Чинчипе в Еквадор, проект, който щеше да осигури чиста питейна вода за десетки хиляди бедни селяни, повечето индианци кекуа. И изведнъж, най-неочаквано установихме, че министър от правителството, известен със своята подкупност и алчност, е решил да продаде земята на минна компания, която беше надежден източник на подкупи за него.

— Това е отвратително.

— Андреа, бях там лично. Посетих клиники, пълни с деца — четири-, пет-, шестгодишни — които умираха нелепо заради замърсената вода за пиене. Видях сълзите в очите на една майка, която бе загубила и петте си деца от паразити и патогени във водата. А имаше още хиляди майки като нея. Хиляди и хиляди деца, които редовно се разболяваха и умираха. Толкова беше нелепо. Всичко това можеше да се предотврати. Просто трябваше да го е грижа човек. Но явно бе прекалено голямо изискване — очите му бяха влажни, когато погледна Андреа. — Програмна служителка, базирана в Самора, притежаваше изобличителна информация за министъра. Тя ми предаде информацията. И, Андреа, аз поех дълбоко въздух и взех решение. — Кафявите му очи бяха съсредоточени, топли, решителни и хладнокръвни. — Реших да използвам информацията, на която тя се надяваше. Неутрализирахме корумпирания министър.

— Не разбирам. Какво направихте?

Той махна неопределено с ръка.

— Подшушнахме тук и там. Разговаряхме с подходящия посредник и така спасихме живота на хиляди хора. — Той замълча за миг. — Ти би ли постъпила различно?

Андреа отговори без колебание.

— Какъв друг избор е имало?

Той кимна одобрително.

— В такъв случай разбираш. За да промени света, да увеличи човешкото благополучие, филантропията трябва да е земна. Трябва да е стратегическа, не просто добронамерена. Събирането на такъв тип стратегическа информация, а когато се наложи и пускането й в действие, е извън компетенциите на традиционния програмен служител. За това трябваше да създадем този обект, в който работи специална секция.

— И никой не знае.

— Никой не може да знае. Това ще ни попречи да постигнем резултатите, към които се стремим. Хората ще се опитат да предричат и предвиждат нашите намеси, а после да предричат какво другите най-вероятно ще предричат. Така наистина ще се стигне до компютърна експлозия. Мъглявите хоризонти на каузалността ще станат изцяло непроницаеми.

— Но каква точно е тази секция? Още не сте ми казали.

— Групата „Тета“ — погледът на Пол Банкрофт беше внимателен, но доброжелателен. — Добре дошла в нея — той се изправи. — Спомняш ли си какво каза за превратните последици? За делата с добри намерения, но лоши резултати. Това е проблемът, на който моята специална група тук се е посветила. Но на ниво гранулиране — на подробност и прецизност, — което никога преди не е правено. Ти си упорита млада жена, Андреа, но не защото нямаш сърце. Точно обратното, защото имаш и сърце, и глава, а знаеш, че едното е безполезно без другото.

Имаше нещо, напомнящо на светец в неговия образ — спокойствие, съчетано с остра чувствителност към страданията на другите. Всеки неин инстинкт й казваше, че той е искрен. И все пак в ушите й прозвучаха думите на Белкнап: Мамят те.

Андреа го погледна втренчено и взе решение. Безразсъдно може би, но същевременно пресметнато.

— Говорихте за намеси. Това има ли връзка с контактите между фондацията „Банкрофт“ и лидер на паравоенна група в ОАЕ? — Опита се да зададе въпроса със спокоен тон, макар че усещаше как сърцето й бие в гърдите.