Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Където и да отидете, и аз натам — каза Андреа въздържано. — Като черен гологан.

— Няма черни гологани. Само неразбрани. — Пол Банкрофт се подсмихна весело. — Добре дошла във фирмата.

Тя се вгледа в лицето му да открие следи от гняв или заплаха, но не видя нищо. Той по-скоро излъчваше сърдечност.

— Не знам кое ме впечатлява повече — твоето любопитство, твърдоглавие, решителност или твоята досетливост — й каза белокосият учен.

— Любопитството ще свърши работа — отговори тя внимателно. — То наистина е достатъчно.

— Виждам реален лидерски потенциал у теб, скъпа — с махване на елегантната си ръка с дълги пръсти той отпрати едрите мъже, които я придружиха до вратата. — А на моята възраст човек започва да се оглежда за наследник.

— По-скоро регент — каза Андреа.

— Докато Брандън е още малък, имаш предвид. Все още се надявам, че моето момче ще прояви интерес към семейния бизнес, но както знаеш, няма гаранции. Така че, когато откриеш някой с нужния потенциал, трябва да му обърнеш внимание — каза той, а очите му искряха.

Устата на Андреа пресъхна.

— Нека те разведа наоколо — каза Пол Банкрофт със сърдечен глас. — Имам много неща за показване.

Сигурно преди повече от десет години Рут Робинс се опитваше да убеди Тод Белкнап, че да яздиш кон — превозно средство без амортисьори или климатик — бе по-скоро начин за почивка, отколкото за придвижване. Тя така и не го спечели на своя страна и той никога не заобича конете, но му бе приятно времето, прекарвано с Рут. Тя бе отраснала в Стилуотър, Оклахома, беше дъщеря на гимназиален треньор по футбол на място, където треньорите по футбол бяха нещо като кралски величия. От онези, които понякога ги возят в двуколки. Майка й, родом от Квебек, преподаваше френски в друга гимназия. Рут много я биваше в езиците — отначало научи френски от майка си, а после и другите романски езици — испански и италиански. След едно лято в Бавария на четиринайсет години тя можеше да се оправя прилично и с немския.

Когато яздеше, винаги използваше седло от запада; превземките на ездачките от източните щати въобще не бяха за нея. Рут беше също душеприказчик; нещо у нея караше хората да й се доверяват. Тийнейджърките споделяха с нея любовните си истории; жените над трийсет години й разказваха за брачните си проблеми, възрастните жени споделяха финансовите си проблеми. Беше рязка, но не съдеше никого и дори най-острите забележки поднасяше с доброжелателност.

Точно в дванайсет по обед Белкнап дочу чаткането на подковани копита върху твърдата земя. Отмести се от бариерата край скалистия риф и махна мързеливо на Рут, която се показа, яхнала коня. Забеляза, че лицето й бе измъчено, когато тя слезе от коня и завърза един от поводите за тънкия ствол на едно дърво. Конските пътеки бяха около петнайсет километра, а тази бе във възможно най-отдалечения район.

Веднъж Рут Робинс се пошегува, че няма гърди, а бюст . Не беше дебела, а едра като онези майки на по единайсет деца от деветнайсети век, които във времето на заселниците пътуваха към Дивия Запад в покрити каруци. Дори в облеклото й имаше нещо, напомнящо за стария Запад, макар че трябваше много да се замисли кое точно. Не че носеше фусти или поли с обръч.

Слезе от коня и застана близо до него, без да гледа в неговата посока. Двамата можеха да наблюдават района в радиус от сто и осемдесет градуса.

— Първо на първо — започна тя без предисловие. — Мрежата на Ансари. Не знаем в действителност нищо определено. Макар че непотвърдени прихванати сигнали сочат към някакъв неидентифициран естонски магнат.

— Колко такива като него може да има там?

— Ще се изненадаш — каза тя и се подсмихна. — Може да се окаже някой, за когото дори не сме чували още. Но в това има логика. Съветите оставиха огромни количества оръжие, след като разтуриха империята, а те едва ли са попаднали в ръцете на естонската армия, в това мога да ти кажа, че съм сигурна.

Лек ветрец духна откъм дъбовете и донесе мирис на льос и конска пот.

— Защо ще искат да се сдобият с естонски арсенал на първо място?

Тя се обърна с лице към него.

— Спомни си уроците по география. Финландският залив се смяташе за стратегически много важен. Всички стоки, превозвани до Санкт Петербург — по онова време Ленинград — е трябвало да минават през залива. А тези близо триста километра на север се заемат от Финландия, а на юг — от добрата стара Естония. Естония беше в играта и заради Рижкия залив, а оттук и заради цялото Балтийско море. Всичко морско в Балтика трябваше да включва и Естония. По тази причина там имаше огромна съветска военноморска база, а никой не разполагаше с по-добри военни ресурси и оръжие от съветския флот. Вероятно се е дължало повече на нечие политиканстване в кремълски кабинет, отколкото на солидни стратегически аргументи.