Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Събрах наистина страхотен екип от анализатори — обяви Пол Банкрофт, когато стигнаха до централния район. Прозорци върху покрива пропуснаха внимателно дозирана слънчева светлина през филтърни стъкла.

— И добре сте ги скрили.

— Доста е уединено тук — съгласи се ученият. — Ще разбереш защо, след като ти обясня?

Той спря и показа залата с ръка. На полукръгла маса с монитори няколко души явно заседаваха. Един от тях — слаб мъж с добре поддържана черна брада и тъмносин костюм, но без вратовръзка — се изправи, когато Банкрофт приближи.

— Какви са последните новини от Ла Пас? — попита Банкрофт.

— Тъкмо сверяваме анализите си — отговори брадатият мъж с тънък глас.

Ръцете му бяха нежни, почти женски.

Андреа погледна мъжете и жените на масата. Отново започваше да се чувства като Алиса в страната на кривите огледала.

— Тъкмо развеждах моята братовчедка Андреа — обясни Пол Банкрофт на останалите. После се обърна към нея. — Повечето от тези терминали са свързани с масивна паралелна система от компютърни процесори — не само с един суперкомпютър „Крей“ XT3, а с пълна стая със суперкомпютри. Най-бързият компютър в света днес се намира в националната лаборатория в Ливърмор на Министерството на енергетиката. Вторият по мощност се твърди, че е в системата на IBM „Блуджийн“ Йорктаун. Нашият идва на трето място заедно с подобен на него в Сандия и още един в университета на Гронинген в Холандия. Говорим за машини, които могат да изпълняват стотици трилиони изчисления. За един час тази система от процесори обработва толкова информация, колкото е обработена за целия половин век, откакто съществува съвременната изчислителна техника. Машини с подобна изчислителна мощ се използват за геномни и протеомни анализи или за предсказване на хаотична сеизмична активност, за симулиране на ядрена експлозия — събития от този род. Онова, което ние моделираме, не е по-малко сложно. Моделираме събития или поредица от събития, които засягат седемте милиарда жители на нашата планета.

— Мили Боже — каза задъхано Андреа. — Вие се опитвате да изчислите най-голямото добро за най-голям брой хора — висша математика на щастието.

— Това винаги е било красива фраза. Никой досега не е бил в състояние да направи приличен опит да го изчисли. Но ние постигнахме истински напредък с реални резултати. Това е мечта на великите умове още от Просвещението. — Очите му искряха. — Ние превръщаме морала в математическа величина.

Андреа онемя.

— Както знаеш, говори се, че човешкото познание се удвоило през хиляда и петстотинте години между раждането на Христос и Ренесанса. Между Ренесанса и Френската революция отново е увеличило обема си двукратно. За един век и четвърт между Френската революция и апогея на Индустриалната революция, с раждането на автомобила познанието отново се е увеличило два пъти. По наши оценки, Андреа, в наши дни човешкото познание се удвоява на всеки две години. Същевременно нашите морални способности остават неразвити. Техническите способности надминават неимоверно много етичните. Тези компютърни ресурси, с които сме се оборудвали тук, на практика са нещо като умствена протеза, увеличаваща интелектуалния ни капацитет с изкуствени средства. Но онова, което в крайна сметка е по-важно, е, че комбинацията на нашите алгоритми и анализи и компютърните модели може да произведе еквивалента на морална протеза. Никой не възразява, че в НАСА или за проекта за съставяне на карта на човешкия геном са впрегнати учени и компютри, за да решат някои инженерни или биологични проблеми, с които се сблъскваме. Така че защо да не се заемем с благополучието на нашия вид по-пряко? Това е предизвикателство, което сме приели тук.

— Но какво конкретно имате предвид? Какво искате да кажете?

— Малки намеси могат да имат големи последици. Опитваме се да планираме поредици от събития, за да преценим размера на подобна намеса. Прости ми, все още е твърде абстрактна, нали?

— Както кажете.

Погледът, който й хвърли, беше любезен, но строг.

— Ще трябва да разчитам на твоята дискретност. Програмата не може да работи, ако дейностите й станат публично достояние.

— Дейностите й. Вие продължавате да говорите с кодови думи.

— А ти без съмнение се отнасяш подозрително към секретността — забеляза Пол Банкрофт. — По принцип имаш право. Чудиш се защо съм подслонил тази група и я държа далеч от погледите на другите и дори буквално казано, извън картата. Чудиш се какво имам да крия.