Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Наш екип вече е на път към Ла Пас — каза тя, подавайки папка за проекта за култивиране на земята. — Там има някакъв лъжлив активист на местната общност, който организира стачки и пречи на работата. Оказа се, че е на подчинение на местния представител на френски конгломерат.

— Не се учудвам — каза Пол Банкрофт, кимайки.

— Ще го притиснем — ще разпространим копия от финансовите му отчети, които показват колко пари е отклонил в личната си банкова сметка. Пипал е невероятно грубо. Името му фигурира навсякъде. Веднага ще бъде дискредитиран. — Тя се усмихна. — Задник.

— Отлично — каза Банкрофт със задоволство.

— Въпросът с опрощаването на африканските дългове се оказа по-сложен, защото бюрокрацията в Европейския съюз е пълна бъркотия. Насочили сме се към неизвестен белгийски политик, който обаче има прекомерно влияние по върховете. Умен е, много упорит и работлив и е спечелил доверието им. Той е категоричен противник на опрощаването на дълговете на Третия свят под всякаква форма. Истински идеолог. Бърджес има личните му данни. Тя се обърна към свой колега — мъж с остри черти, чиято руса коса бе толкова светла, че изглеждаше почти бяла.

Името му бе Джон Бърджес, който бе работил десет години в „Рол и съдружници“ като шеф на разследването, преди да се присъедини към групата „Тета“.

— Не само идеолог. Той също е ерген — каза той. — Без деца. Един жив родител с Алцхаймер. Симулирахме няколко модела. Присъдата е да го отървем от мизерния му живот — или може би от мизерния живот на други. Все едно.

— Никакви разногласия по това, така ли? — попита Банкрофт.

— Два екипа работиха поотделно — каза Колингуд — и двата стигнаха до едно и също заключение. Утре той няма да се събуди и светът ще стане по-добро място. НГДНГБХ, нали?

НГДНГБХ беше съкратено от приоритетната цел на фондацията: най-голямо добро за най-голям брой хора.

— Отлично — отвърна Банкрофт.

— Що се отнася до банковия служител в Индонезия — продължи Колингуд, — успяхме. Снощи получи телефонно обаждане и току-що подаде оставката си.

— Чиста работа — съгласи се Банкрофт.

През следващия половин час бяха прегледани още досиета. Непокорен директор на мина в Южна Африка, религиозен активист в Гуджарат, Индия, магнат в комуникациите в Тайланд: всеки от тях беше източник на значително страдание, което можеше да се избегне. Някои щяха да бъдат принудени да подадат оставки или да променят поведението си; там, където изнудването нямаше да свърши работа, щеше да се намеси елитна част за екзекуции, която щеше да се погрижи смъртта им да изглежда като резултат от злополука или естествена причина.

Понякога членовете на групата „Тета“ прибягваха до зрелищност, като например при убийството на Мартин Лутър Кинг — трагична необходимост по всеобщото им мнение — за активизиране на движението за граждански права. Или когато на два пъти уредиха катастрофите със совалки на НАСА, за да предизвикат спиране на финансирането за тази разточителна безсмислена програма. Загубата на шепа човешки същества означаваше спасяване на хиляди хора и отклоняване на милиарди долари за по-смислени програми.

Но те трябваше да бъдат предпазливи. Макар моделите да бяха по-изпипани отвсякога, подобни модели никога не можеха да бъдат безпогрешни, колкото и свръхмодерни компютри да използваха.

Накрая, Банкрофт и членовете на екипа стигнаха до последното досие, което бе най-щекотливо. То се отнасяше до сложен политически карамбол, който изискваше смъртта на цял национален футболен отбор. Регионален губернатор беше поканил отбора — обект на щури хвалебствия след победата му три дни по-рано на финалите за Световната купа — да гостува в частното му имение и на празненството по случай победата. По настояване на губернатора футболистите щяха да бъдат откарани с неговия частен самолет, модел от Втората световна война, за да се напомни за героизма през войната на бащата на губернатора. Експлозия във въздуха ще отнеме живота на почитаните младежи и ще натъжи цялата нация за известно време. Но тя също така ще обрече шансовете на губернатора да бъде преизбран на изборите на следващия ден, защото хората щяха да обвинят него за трагедията. Това бе единственият начин да се избегне катастрофално управление и да се гарантира победата на реформисткия кандидат. Един футболен отбор щеше да загине; няколко човешки живота щяха да бъдат погубени. Не беше лесно решение. Но страната ще просперира. Хиляди човешки животи ще бъдат спасени с увеличаване на чуждите инвестиции и ускоряване на икономическото развитие.