Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— О, Господи! Това не е истина. Това не се случва.

Трима във фоайето. Не петима или седмина. Трима. Това означаваше, че в операцията участваха само агенти от програмата за специален достъп — ветерани с достъп до най-високите нива на сигурност. Трима във фоайето означаваше, че мъжът с желязото в ръка е сам. Той е можел да извика останалите мигновено, но не го бе направил. Иска да си припише заслугите за залавянето — помисли си Белкнап. — Иска да бъде напълно ясно, че вече се е погрижил за целта , когато останалите дойдат.

— Попитах коя е приятелката ти? — озъби се мъжът с оръжието.

Белкнап изсумтя.

— Моята приятелка? За триста долара на час кучката ще бъде не само моя, но и твоя приятелка.

Белкнап забеляза нещо върху лицето на Андреа — знак, че е разбрала.

— Да си го начукаш — изкрещя тя на Белкнап. — И да ми дадеш парите! — Андреа блъсна силно Белкнап по ръката. — Мислиш си, че можеш да се измъкнеш, без да платиш, а задник? — После се обърна към мъжа с пистолета. — Какво, по дяволите, зяпаш, а? Ще ми помогнеш ли, или не? Помогни ми да му вземем портмонето. Ще си разделим парите.

— Нещо си се объркала — отговори й мъжът смутен и притеснен.

Белкнап забеляза, че той се протегна за радиостанцията.

— Не те ли изпраща Бърк? — попита Андреа. — Хайде, размърдай се, мамка ти.

— Ако направиш още едно движение, кучко, ще получиш имплантант от куршуми в циците — изръмжа й мъжът с пистолета. — И двамата по-добре замръзнете на място. Няма да повтарям повече.

Един стрелец. Един пистолет. Белкнап застана пред Андреа, закривайки тялото й от мъжа с пистолета. Ако той имаше заповед да стреля, досега щеше да го е направил. Явно до стрелбата щеше да прибегне в краен случай, само ако мисията се провалеше. Направи голяма крачка към мъжа и бръкна и с двете ръце в джобовете на панталоните си.

— Искаш портмонето ми, а? И за какво ти е?

Забеляза несигурност в очите на мъжа. Най-важното оръжие за агента са ръцете му; никой професионалист не би пречил на ръцете си, както направи Белкнап, като ги пъхна в джобовете си. Ако Белкнап бе доближил до него с ръце, вдигнати на равнището на раменете, жилавият агент веднага щеше да познае хватката: той със сигурност бе обучен да я прилага. Дори с вдигнати нагоре ръце Белкнап щеше да бъде възприет като заплаха. Един противник става по-опасен, когато е на една ръка разстояние от теб.

— Кажи на Бърк, че ако иска клиентите да плащат, първо да се увери, че сладурчета му си вършат работата.

Гласът на Белкнап беше доверителен, сякаш се опитваше да се жалва на другия, като мъж на мъж.

— Не приближавай нито крачка повече, мамка ти!

Командата бе стегната, но несигурността му видимо растеше. Дали наистина това бе мишената?

Белкнап не му обърна внимание.

— Постави се в моето положение — продължи той и се приближи още повече. Беше достатъчно близо, за да подуши цигарите и потта на мъжа. — Защото ще ти съобщя една тайна за твоя шеф, но не искам тази курва да чуе.

С внезапно движение Белкнап наведе тялото си и заби челото си в лицето на мъжа, после изби пистолета от ръката му, преди той да се свлече на пода.

— Андреа, слушай ме — каза й настойчиво. — Има трима агенти във фоайето и без съмнение са те забелязали. Със сигурност поне единият от тях ще се появи тук до петнайсет секунди. Трябва да направиш точно каквото ти кажа.

Той се наведе, прерови джобовете на падналия мъж, докато откри пакет цигари „Кемъл“, полупразен, и запалка.

Андреа дишаше тежко. Тя бе успяла да превъзмогне страха, докато участваше в разигралия се театър. Скоро обаче страхът щеше да се завърне, Белкнап знаеше това.

— Екип сме, нали? — той й подаде цигарите и запалката.

Тя кимна мълчаливо.

Белкнап я гледаше в очите, докато говореше, за да се увери, че тя загрява какво й казва.

— Излизаш по обратния път, все едно си служителка, която отива да изпуши една цигара. Спираш на пет крачки от вратата. Обръщаш се с лице към хотела. Отваряш си чантата. Изваждаш цигара. Палиш я. Тази цигара ще е като кислород за теб. После тръгваш към улицата, все едно че отиваш да си купиш още цигари. Вървиш, без да спираш. На една пряка на юг от хотела има стоянка за таксита. Вземаш такси и отиваш в центъра на Дъръм, мотаеш се по оживени места като търговския район.

— Моля те — прошепна тя. — Ела с мен.

Той поклати глава.

— Не мога да изляза по същия път. Те ме чакат.

— Ами какво ще стане с теб? Този мъж. Той имаше намерение…