Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Първо, ужасно безотговорно е да използвате автоматична стрелба на място, където гъмжи от цивилни — каза Белкнап, възприемайки тона на инструктор. — Когато аз влязох в тоя бизнес, вие двамата още сте ходили прави под масата, така че послушайте старото куче. Автоматична стрелба срещу хотелска стена? Следоперативният доклад на практика е ясен от само себе си. Класическа грешка: за такава работа се нуждаете от четка с меки камилски косми, а не от мече за боядисване. — Докато говореше, вървеше към прозореца. — Така че позволете ми да ви помогна. Това тук е прозорец.

Мъжът, който приличаше наполовина на филипинец, се захили:

— Ти забеляза? Във въздуха няма нито един гост на хотела, както виждаш.

— Кой, по дяволите, ви е обучавал? — попита настойчиво Белкнап. — Само не ми казвайте, че съм аз. Щях веднага да позная грозните ви мутри. Нека ви попитам нещо, преди да се озовете в положение да обяснявате на Уил Гарисън защо двама типове с автомати са били принудени да сложат край на спасителната операция и да стрелят срещу невъоръжен човек. — Той изтърси лъжата нарочно заедно с име, което им бе известно. — А това, както всички сме съгласни, не може да се нарече оптимален резултат от мисията. Колко дълго пътува един деветмилиметров куршум през въздуха?

— Да не сме твои ученици, мамка ти — каза саркастично по-едрият мъж.

— Високоскоростен куршум, каквито имате, може да измине повече от три километра. На повече от десет хиляди фута височина. Дори да върнете на троен изстрел, трябва да очаквате, че третият куршум ще се движи през по-тънък въздух, следвайки отвора, прокаран от първите два. Сега нека да погледнем по-отблизо естествената траектория докъде ще стигне.

Обърна се с гръб към тях и отвори стъклената врата, която водеше към тесен балкон.

— Хей, Дени — каза отгледаният с царевица азиатец на своя партньор. — Сетих се какво ще напиша в доклада за операцията. Мишената беше ликвидирана, защото бе ужасно досадна .

Белкнап не им обърна внимание.

— Както вероятно сте забелязали, се намираме в гъсто застроен и населен район.

Той посочи с ръка към офис сградите от метал и стъкло отвъд близката магистрала, но собственото му внимание бе насочено към открит басейн под балкона. Висок жив плет от рододендрони закриваше басейна от близката оживена улица.

С подигравателна усмивка чернокожият се сниши и остана приведен на земята, като държеше оръжието насочено към тялото му, но под прав ъгъл.

— Много е лесно да се смени траекторията, какво ще кажеш? Това, което дрънкаш, са пълни глупости.

— Трябваше да погледнеш по-отблизо — продължи Белкнап невъзмутимо. — Трябваше да направиш това, което аз правя в момента.

Той излезе на балкона и премери разстоянието между него и басейна.

— Нещастникът си мисли, че може да ни баламосва — каза вторият въоръжен мъж и се захили противно.

— Опитвам се да ви понауча на това-онова, хлапета — продължи, Белкнап. — Защото, ако стреляш от тази свита поза, Дени, ще ти се иска целта да е малко по-високо.

Сякаш за да демонстрира, Белкнап се обърна с гръб към агентите и стъпи върху железния парапет с височина около метър и трийсет сантиметра, която очевидно бе съобразена с изискванията за безопасност на децата. Ами безопасността на възрастните, които летят? Балансирайки несигурно, той скочи напред с прибрани крака и всичка сила.

Чу зад себе си стрелба, сякаш някой пусна резачка за дърво: автоматична стрелба, при която пълнителите се изпразваха с по осемстотин куршума на минута, или малко повече от две секунди за пълнител с трийсет патрона. Щом чуваш стрелбата, значи не си уцелен. Двамата агенти не успяха да предвидят действията му и изненадата забави реакцията им със секунда, която обаче се оказа критична за тях.

Белкнап летеше надолу, но в състоянието на свободно падане имаше чувството, че не се движи и че земята лети към него, ставайки все по-голяма и по-голяма и приближавайки все повече и повече. Разполагаше вероятно с три секунди да подготви тялото си и да го изпъне като острие, с което да разсече съпротивлението на водната повърхност. От подобни височини човек не се гмурка с главата надолу. Не може да губи време да се взира надолу: ако изчисленията му бяха грешни и удареше цимента, каквото и да направеше нямаше значение. Трябваше да приеме, че ще падне там, накъдето се е насочил — в дълбоката част на басейна. За тяло, което пада от височина двадесетина метра, водата не е мека и податлива субстанция: тя е твърда и се съпротивлява и колкото по-широка е площта на въздействие, толкова по-силен ще е ударът на водата. При тренировките той бе научил основното уравнение: факторът форма, умножен по плътността на водата, умножена по квадрата на скоростта. Все едно, че някой те настъпва по голите крака, казваше професионалният гмуркач. Щеше да се движи с шейсет километра в час, когато достигнеше водата. Проблемът не в в падането — обясняваше инструкторът. — Проблемът е в спирането.