Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— За какво говориш? — учуди се Белкнап, който започваше да губи контрол над ситуацията.

— Ти знаеш коя съм аз, нали?

— Ти си Андреа Банкрофт.

— Правилно. Искам да знам кой ти заповяда да ме убиеш? Това е последното ми проклето желание, окей? Като последна цигара. Вие, наемните убийци, нямате ли етичен кодекс на честта? — Тя избърса сълзите си. — Като по филмите, където казват: „Тъй като предстои да умреш, мога да ти кажа, че…“ Това е единственото, което ме интересува. — Андреа се усмихна през сълзи, но си личеше, че полага огромни усилия да не рухне.

Белкнап само поклати глава.

— Искам да знам — прошепна тя. — Трябва да знам. — Андреа си пое дълбоко дъх и изкрещя с всичка сила: Искам да знам!

Вцепенен, Белкнап върна пистолета в кобура.

— Вчера следобед един мъж отиде с кола от Ню Хемпшър до къщата ти по мое нареждане. Преди да залезе слънцето, той беше мъртъв.

— По твое нареждане ? — попита Андреа недоверчиво. — За какво?

Белкнап извади мобилния телефон на убития в хотела нападател, прегледа списъка с обажданията и набра номера, от който бе получено обаждане от Съединените щати. В чантата на Андреа звънна мобилния й телефон. Белкнап изключи и звъненето спря.

— Този мобилен телефон беше на водача на група наемни убийци. Сблъсках се с него в Дубай. Сега ми обясни защо му се обади?

— Защо ще се обаждам? Но аз не съм… — Андреа започна да заеква. — Искам да кажа, да, може и да съм се обаждала на неговия номер, но нямах представа на кого звъня.

Тя отвори чантата си и започна да рови в нея.

— Не толкова бързо! — викна Белкнап и отново извади пистолета.

Жената замръзна на мига.

— Виждаш ли този сгънат лист?

Белкнап погледна в чантата й, измъкна листа с лявата си ръка и го разгъна с един размах на китката. Беше списък с телефонни номера.

— На теб ли се обадих?

Белкнап поклати глава.

— Набрах всички номера в списъка поред — настояваше жената. — Поне първите десетина. Ако не ми вярваш, провери в моя мобилен телефон списъка с обажданията, датата и прочие.

— Защо?

— Аз… — Андреа се запъна. — Сложно е.

Белкнап процеди през зъби:

— Тогава го опрости.

— Ще се опитам, но… — Тя си пое дълбоко дъх. — Има адски много неща, които все още не знам. Адски много неща, които не разбирам.

Погледът на Белкнап стана малко по-спокоен. Така ставаме двама — помисли си той.

— Не знам дали мога да ти вярвам — отвърна той предпазливо, но върна отново пистолета в кобура. — Ти се обади, аз отговорих, ти затвори. Да започнем от тук.

— Да, нека. Някой ти затваря телефона и ти пропътуваш половината земно кълбо да го заловиш с пистолет? — Андреа го гледаше в очите, без да отклони погледа си. — Не ми се мисли какво ще направиш, ако някой ти открадне мястото за паркиране.

Въпреки напрежението Белкнап се разсмя.

— Ти не разбираш.

— Може би и двамата не разбираме — каза тя.

— Може би има начин да разнищим нещата — каза Белкнап, а напрежението отново се върна в гласа му.

Тя поклати бавно глава — чудейки се, а не в знак на несъгласие.

— Нека да започнем направо. Изпращаш някакъв човек в къщата ми в Карлайл, хъм, да провери дали не съм махнала етикета на матрака незаконно. Все още не разбирам нищо, съжалявам.

— Трябваше да разбера дали стоиш зад отвличането на Джаред Райнхарт.

— А Джаред е…?

— Джаред? — той млъкна.

— Защото е трудно да разбера, без да си отбелязвам.

Белкнап се намръщи.

— Знаеш ли какво? Няма значение дали разбираш.

— Няма значение за кого?

— Онова, което има значение, е да открием защо този телефонен номер фигурира в телефонната разпечатка. За това ще ми трябва твоята помощ.

— Разбира се — отговори тя, подсмихвайки се. Отметна назад дългата си руса коса и го изгледа свирепо. — Виж, да не би да искаш да ми напомниш защо трябва да ми пука?

Белкнап я погледна втренчено, у него се надигаше гняв.

— По дяволите — викна той. Макар че тя имаше основание да пита: тя нямаше представа за неговите проблеми, той нямаше представа за нейните. — Добре, слушай. Замесени са въпроси от областта на сигурността. Свръхсекретна информация. Иска ми се да можех да ти кажа повече.

— Опитваш се да ми кажеш, че имаш позволение от властите, а аз нямам.

— Получаваш го.

— За какъв идиот ме вземаш?

— А?

— Чу ме. Значи си някакъв таен агент. Чакай малко, по дяволите. Не мисля, че разузнавачите на САЩ извършват операциите си по този начин. Къде ти е екипът? Защо си сам? Не знам защо, но ми се струва, че ти си играеш някакви игрички, а аз се озовах на пътя ти. От друга страна, ако греша, ще се радвам да се срещнем с твоята правителствена служба и да оправим цялата работа с твоите началници.