Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Има хора, които биха казали, че отговорът зависи от това кой си; те биха обърнали внимание на факта, че най-прочутите терористи са често герои в очите на своите народи. Има хора, които биха казали, че ние с теб сме терористи — каза му веднъж Джаред. Белкнап кипна от възмущение. Защото прилагаме насилие към злодеите? Джаред поклати глава: Защото те смятат, че ние сме злодеите.

Не че Джаред никога не се изкушаваше от лесния релативизъм. Имаше лъжи, имаше и истини. Имаше факти и измислици. Ако някой ти покаже монета с две лицеви страни, веднага разбираш, че тя е фалшива — каза той веднъж. — Но знаеш и още нещо.

Какво е то? — попита Белкнап.

Джаред му пусна закачлива усмивка. Трябва да заложиш на ези.

Мислите му се върнаха към онова, което му каза оманецът за Генезис — за невероятните наказания, които прилагаше към провинилите се хора. Наистина ли Джаред бе в ръцете на това чудовище? Белкнап потрепери. И как бе възможно който и да било да опази толкова добре своята самоличност, и то след като притежаваше толкова много власт? Страна на сенките, която обхваща целия глобус.

Загорча му в устата, когато спря джипа и за трети път през последния час се опита да се свърже с Гомес по телефона; младшият агент явно имаше срещи, а Белкнап не можеше да му остави съобщение по друг човек. Този път Гомес вдигна и след като Белкнап му обясни ситуацията — че Навахо Блу не отговаря на нито един от телефонните номера, — младшият агент веднага потвърди най-лошото. Навахо Блу — Томас Мичъл — бе убит. Полицейска кола от Уелингтън, Ню Хемпшър, била изпратена до дома му. Полицията установила, че е мъртъв. Предполагаемото време на смъртта — преди седем часа. Причината неизвестна. Никакви улики за насилие. Никакви улики за каквото и да било.

Освен че Белкнап го изпрати на сигурна смърт.

Изпрати го да постави под наблюдение Андреа Банкрофт, но подцени нейната хитрост и безмилостност — или хората, които я охраняваха.

Заради неговата грешка бе убит човек.

Гомес, както го бе помолил, му съобщи повече подробности за Андреа Банкрофт. Привидната безобидност на подробностите от публичния й живот може би доказваше колко я биваше в заблудите. Явно бе много интелигентна и разполагаше с огромни средства.

Възможно ли бе тя да е Генезис?

Белкнап набързо изброи имената на дузина федерални архиви.

— Това е, което искам да знам — каза той на Гомес.

Този път младшият агент не възрази. Смъртта на Навахо Блу не можеше да остане неотмъстена. Жената трябваше да получи правосъдие.

Или Белкнап щеше да се саморазправи с нея.

Андреа Банкрофт се опита да дремне по време на двучасовия полет от летище „Кенеди“ до международното летище в Роли Дъръм, Северна Каролина, но умът й работеше трескаво. Уолтър Сакс успя да й предостави диск от един гигабайт с декодирани файлове чак вечерта. На своя компютър у дома Андреа ги разглеждаше, докато й пламнаха очите. Откри няколко паметни бележки от членове на персонала, десетки таблици Excel, документи, отнасящи се до „управлението на различните активи през целия им жизнен цикъл“ във формат Oracle. Андреа не срещна никакво затруднение при отварянето им. Анализирането им обаче отне време и усилия.

Истинската загадка се криеше сред регистрираните финансови транзакции: стотици милиони долари бяха прехвърляни на безименен обект в Изследователския триъгълен парк, а както показваха декодираните файлове, трансферите бяха разрешени лично от д-р Пол Банкрофт. И наистина, замаскирано с помощта на дузина правни положения, това бе по същество най-голямото бюджетно перо за цялата фондация. Но както бързо установи, обектът не фигурираше на никаква карта. Адресът, на който попадна в документите на фондацията, бе улица „Водна костенурка“ 1 и тя подозираше, че може да бъде открит някъде из седемте хиляди акра борова гора, известни като Изследователски триъгълен парк. Но го нямаше на никаква карта.

Самият парк бе нещо доста странно. Мотото му гласеше: „Тук се срещат умовете на света“, но не беше ясно чия собственост бе. Пощата на САЩ го водеше като отделна община и макар властите в Дъръм да предявяваха претенции, паркът не принадлежеше към никаква административна единица. Там се намираха някои от най-големите съоръжения със суперкомпютри в света, някои от водещите фармацевтични изследователски лаборатории, различни мозъчни тръстове. Но технически мястото не бе нито публична, нито частна собственост, а нещо като организация с идеална цел със собствени права. Беше създадено преди четирийсет години от малко известен плутократ — руски емигрант, за когото се говореше, че е натрупал състояние в текстилната индустрия и станал собственик на огромния терен. Сред гората бяха разположени големи комплекси за компании от областта на високите технологии и институти за политически науки, но официално по-голямата част се водеше за неразработена девствена гора.