Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Генезис?

Дишайки тежко, Алмани успя да се усмихне въпреки болката и ударите.

— Той е навсякъде, не знаеш ли?

— Той?

— Той. Тя. То. Те. Най-голямата идиотщина е, че никой не знае със сигурност с изключение на неколцина нещастници, които имат причина да се вайкат пред Аллах, че е по-добре да не го познават. Употребявам „той“ за удобство. Пръстите му са навсякъде. Приближените му са винаги сред нас. Нищо чудно и ти да си един от тях.

— О, ти си мислиш, че… — измърмори Белкнап.

— Всъщност не. Ти си прекалено ясен в действията си. Ти си от типа хора две и две равно на четири. Не си падаш по сложните игри. Не приличаш на Генезис. Но кой тогава?

— Не те разбирам. Живееш в пълен страх от човек, когото дори не си виждал?

— Като много хора през хилядолетията. Но рядко с толкова конкретна причина. Ще се смиля над теб. Ще ти разкажа житейските факти, глупав и невеж наивник. Наречи го арабско гостоприемство. Или нещо друго. Само не казвай, че не съм те предупредил. Някои твърдят, че Генезис е жена, дъщеря на германски индустриалец, който подкрепял радикалите от седемдесетте години на миналия век — „Баадер-Майнхоф“, Движението 2 юни. Други казват, че Генезис е диригент, маестро, който пътува с концерти по целия свят, като тайно поддържа дисциплината сред онези, които нямат представа за истинската му самоличност. Някои твърдят, че е огромен мъж, други — че е джудже, буквално. Чувал съм, че е пленителна красавица, а също, че е съсухрена старица. Чувал съм да казват, че Генезис е роден в Малта, Корсика, Мавриций и на много други места на изток, запад, север и юг. Някои говорят, че произхожда от семейство на самурай и прекарва повечето време в будистки манастир. Други казват, че баща му бил беден работник във ферма в Южна Африка и че той бил осиновен от богато бурско семейство, притежаващо златни мини, които той наследил. Говори се също, че е китаец, приближен някога на Дън. Според друга версия е професор в Института по ориенталистика и африканистика в Лондон. Други обаче…

— Спри! Говориш нечленоразделно.

— Искам да ти кажа, че съществуват много версии и нито една доказана истина. Той управлява една страна на сенките, която обхваща целия глобус, и въпреки това остава невидим като тъмната страна на Луната.

— Какво по дяволите…?

— Ти си безнадеждно заблуден. Предполагам, че това важи за двама ни. Но аз поне го знам.

— Ще те убия, без да ми мигне окото, знаеш го, нали? — озъби му се Белкнап.

— Със сигурност можеш да ме убиеш. Но Генезис може да прави още по-лоши неща. Невъобразимо по-лоши. Какви истории съм чувал само. Легендата за Генезис не е безобидна.

— Истории около лагерния огън — присмя се Белкнап. — Слухове, основани на суеверие — това ли ми разказваш?

— Истории, които се разказват от ухо на ухо. Слухове, ако ти харесва — но слухове, на които имам достатъчно основание да вярвам. Истории около лагерния огън, казваш. Генезис знае това-онова за огъня. Нека да ти разкажа за един друг княз — член на саудитското кралско семейство всъщност. Говори се, че човек на Генезис му предал негово искане. Искане на Генезис. Глупакът имал неблагоразумието да откаже. Въобразил си, че може да не се подчини на Генезис — Хабиб Алмани преглътна с мъка. Челото му белееше на слънчевата светлина през коприната и муселина на тюрбана му. Стисна закръглените си пухкави ръце. — Той изчезна за около седмица. После откриха тялото му в Риад.

— Мъртъв.

— По-лошо — отговори Алмани. — Жив. И до ден днешен живее в една болница в Риад, при това в същото състояние, в което е бил намерен — оманецът се наведе напред с изражение на ужас. — Като го намерили, бил парализиран от шията надолу — шийните нерви на гръбначния му стълб били внимателно прекъснати. Езикът му бил отстранен хирургически. А явно чрез инжектиране на невротоксини било предизвикано състояние на постоянен блефароспазъм. Следиш ли какво ти говоря? Клепачите на очите му били парализирани и завинаги затворени. Така че не може да общува дори с мигане.

— Иначе бил недокоснат?

— Което е и най-страшното. Той живее напълно в съзнание и изцяло неподвижен, заключен в своето среднощно съществуване, собственото му тяло е неговата гробница… като предупреждение към останалите.

— Исусе — прошепна Белкнап.

— Аллах Акбар — каза оманецът.

Изражението на лицето на Белкнап бе само по себе си отговор.

— Разказват също за един кувейтец, прочут красавец. Наследник на петролно богатство. Мъж, по когото жените примират. Толкова красив, че когато влезе някъде, всички притихват. Един ден той възразил срещу волята на Генезис. Когато го открили — все още жив — цялото му лице било одрано. Разбираш ли? Цялата кожа от лицето му…