Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Белкнап влезе под тентата и забеляза, че върви по копринени килими. Един от прислужниците го погледна смутено и му се скара на арабски, жестикулирайки възбудено. Белкнап разбра, че мъжът е ядосан, защото не си е събул обувките. Това ти е най-малкият проблем — помисли си той.

Баз го предупреди, че князът е доста едър човек, но се оказа, че е направо огромен. Беше висок около метър и седемдесет и пет и тежеше поне сто и петдесет килограма. Така че лесно го разпозна. Беше седнал върху плетен стол, сякаш беше трон. Върху килимче встрани от него имаше купчина евтини дрънкулки, които явно даряваше на старейшините. Един от посетителите, облечен в прашен муселин, босоног, си отиваше, стискайки в ръка някаква джунджурия, обвита в златно фолио.

— Вие ли сте Хабиб Алмани? — попита Белкнап.

— Скъпи, господине — отвърна мъжът и елегантно махна с ръка. Очите му се разшириха. Пръстите му бяха обсипани с пръстени със скъпоценни камъни. От широк платнен колан, чиито краища се спускала надолу, висяха закривен нож с дръжка, инкрустирана с диаманти, и малка церемониална ножница във формата на латинската буква L. Той говореше с възможно най-чистия британски акцент; сякаш Белкнап бе попаднал в литературен клуб. — Толкова рядко срещаме тук американци. Надявам се, ще извините скромния ни временен дом. Това не е истинският Мускат! И на какво дължим удоволствието от вашата компания?

Малките му жестоки очички не се съчетаваха с претенциозните му любезности.

— Тук съм за информация.

— Дошли сте в това скромно оманско княжество за информация? Вероятно да ви упътим? Как да стигнете до най-близката… дискотека? — той се изкикоти невъздържано и хвърли похотлива усмивка към момиче, вероятно тринайсетгодишно, което се бе свило мълчаливо в ъгъла. — Ще ти хареса една нощ в дискотека, нали, моя розова пъпчице? — попита я той с нежен глас. После отново се обърна към Белкнап. — Сигурен съм, че сте чували за арабското гостоприемство. Носи ни се славата навсякъде. Трябва да ви обсипя с добрини, при това да го направя с удоволствие. Е, добре, любопитен съм.

— Аз съм от Държавния департамент на САЩ. Изследовател, да кажем.

Забеляза лек тик върху месестото лице на арабина.

— Шпионин. Чудесно. Голямата игра. Като по времето на османците.

Самообявилият се княз отпи нова глътка от сребърна чаша за чай. Белкнап бе съвсем близо и усети миризмата на алкохол — по-точно скоч. Вероятно скъпа марка. Князът определено не го биваше за пиене. Не че заваляше думите; произнасяше ги с подчертана точност на човек, стремящ се да говори ясно, което си бе живо издайничество.

— Неотдавна си станал притежател на едно италианско момиче — каза Белкнап.

— Страхувам се, че не знам за какво говорите.

— Беше наето от служба за компаньонки, която притежаваш.

— Кълна се в брадата на пророка, че направо ме шокирате, жегнахте ме жестоко, разтърсихте ме до основи и ме разтреперихте…

— Не си играй с търпението ми — предупреди го Белкнап с тих застрашителен тон.

— О, по дяволите, търсиш италианска курва, ти наистина не си добре. Мога да ти предложа други удоволствия. Мога и ще го направя. Какво харесваш? Назови отровата, която обичаш? Искаш ли моята малка розова пъпка? — той посочи с ръка уплашеното до смърт момиче. — Можеш да я имаш. Не да я задържиш, разбира се. Но можеш да я вземеш за пробно кръгче с кола, да кажем, за едно пробно кръгче с кола до рая!

— Отвращаваш ме — каза Белкнап.

— Хиляди извинения. Разбирам. Ти не си в тази посока. Ти караш от другата страна. Не е нужно да обясняваш. Виж, учих в Итън, където педерастията беше училищен спорт като футбола, който се играе единствено в Итън. Някоя година трябва да отидеш на състезанията в деня на Сейнт Андрю и да наблюдаваш как играят колежаните. Много прилича на футбола. Много. Но има известна разлика. Мисля, че за последен път е вкаран гол на отбора от Итън по време на мач в деня на Сейнт Андрю през 1909 година, можеш ли да повярваш?

— Ти трябва да ми повярваш, копеле — извика Белкнап достатъчно силно, за да го чуе Алмани. — Ще изтръгна ръката ти от ставата, ако се окаже, че не си чист.

— А, харесва ти грубата игра! — гласът му бе подигравателен под любезния тон. — Можем да уредим и това. Какво разпалва страстта ти? Какво зарежда батериите ти? Виж, ако сега се обърнеш и се отправиш към Дубай, ще мога да ти осигуря…

— Само с едно телефонно обаждане мога да повикам два хеликоптера, които да отведат теб и антуража ти в едно много тъмно място, откъдето може никога да не излезеш. С едно телефонно обаждане мога…