Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Разбрах.

Пътят, който момчето му описа, предполагаше шофиране през пустинята и по много лоши пътища. Ако Баз лъжеше… но както си личеше, момчето съзнаваше рисковете, както и отплатата. Освен това в неговата история имаше подробности, които звучаха болезнено смислено.

— Вземи ме със себе си — примоли се момчето — и ще те отведа при него.

В централата в Портланд на „Софтсистемс Корпорейшън“ — огромна сграда от червени тухли и енергоспестяващи стъкла, чийто стил архитектурният критик на „Ню Йорк таймс“ нарече „портландски постмодернизъм“ — никой никога нямаше причина да се оплаче от кафето. Уилям Кълп, основателят и главен изпълнителен директор на Корпорацията, обичаше да казва, че програмистът е машина за превръщане на кафето в код. В добрата традиция на Силиконовата долина във всички офиси имаше машини за кафе, а самото кафе беше първокласен специален сорт. И все пак кафето, което Уилям Кълп пиеше, нямаше равно на себе си. „Кона“ или „Танзанийски перли“ беше чудесно кафе, но той се бе привързал към „Копи Лувак“. Един фунт от този сорт струваше шестстотин долара, а годишно се произвеждаха едва петстотин фунта, и то само на индонезийския остров Сулавеси. По-голямото количество се разграбваше от японски любители, но Кълп си бе осигурил редовна доставка.

Какво му бе специалното на кафето „Копи Лувак“? Кълп се наслаждаваше на обяснението. Двуутробно животно, което обитаваше дърветата, изяждаше по-голямата част от реколтата, като избираше най-добре узрелите зърна. После ги изхождаше цели, все още в обвивките им, но променени от храносмилателните ензими на животното. Местните събираха тора от животното и внимателно го промиваха, за да извлекат зърната, все едно промиваха злато. Резултатът бе зашеметяващ — тежък, богат аромат с карамелен привкус и още нещо, което той не можеше да определи по друг начин освен като „вкус на джунгла“.

Точно в този миг той се наслаждаваше на чаша прясно сварено кафе.

Боб Донъли, главният оперативен мениджър, мъж с широки рамене, които дължеше на времето в колежа, където играеше като краен защитник, го гледаше с насмешка. Носеше синя риза с разкопчана яка и навити ръкави. „Софтсистемс“ обикновено се придържаше към неофициалното облекло, което бе характерно за цялата Силиконова долина. Ако човек мернеше някой с вратовръзка, той непременно се оказваше посетител.

— Още една чаша от твоето крапучино 1 1 От английската дума crap , която означава изпражнения . — Бел.прев. , а? — попита той шеговито.

Двамата седяха в малка заседателна зала до кабинета на Кълп.

— Никога няма да узнаеш какво напускаш — усмихна се Кълп. — Което е добре за мен.

Донъли не беше от групата на „старите пичове“, както обичаха да наричат себе си — не беше от шестте момчета от окръг Меърин, които преди десетилетия бърникаха в гаражите стари конзоли „Атари“ и измислиха прототипа на компютърна мишка. Онова, което заслужаваше да бъде патентовано обаче, не бе самата мишка — „хардуерната периферия“, — а софтуерът, благодарение на който тя работеше и който я снабди с визуален интерфейс. В следващите години почти всеки софтуерен пакет по рафтовете бе лицензирана интелектуална собственост, за което Кълп и компанията му претендираха. „Софтсистемс“ се разрасна. Кълп даде на родителите си купчина акции и те ги продадоха за сериозна сума, когато цената им достигна сто долара. Насаме Кълп ги кореше за страхливото им отношение към финансовия риск. Само след пет години цената на акциите се увеличи три пъти и Кълп стана милиардер, преди да навърши трийсет и пет години.

Но с годините повечето от „старите пичове“ се заеха с нещо свое. Някои основаха собствени компании; други прекарваха дните си със скъпи играчки — яхти и джетове. Кълп продължи по същия път. Той замени гаражните момчета с момчета от типа Ем Би Ей и като се изключеше неприятният и скалъпен съдебен процес за нарушаване на антитръстовото законодателство, „Софтсистемс“ набираше сила всеки ден.

— Какво ще кажеш да купим „Призматик“? — попита Донъли.

— Мислиш, че можем да направим компанията печеливша?

Донъли прокара ръката си през червеникавата коса, гъста като четина на глиган, и поклати глава.

— По-скоро като „К и П“.

„К и П“ беше съкратено за „купуваме и погребваме“. Когато аналитиците на „Софтсистемс“ се натъкнеха на компания с технология, която можеше да представлява конкурентна заплаха, те понякога придобиваха компанията, а заедно с това и нейните патенти, просто за да ги изтеглят от пазара. Преработването на програмите на „Софтсистемс“ с по-висш алгоритъм можеше да се окаже скъпо начинание. А в повечето случаи изискването на пазара се свеждаше до това, продуктите да са „достатъчно добри“.