Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

По негова професионална оценка имаше няколко подходящи места за укриване на подслушвателни прибори. Идеалното място трябваше да отговаря на две условия — да не бъде открито устройството, но и да гарантира добро качество на звука. Ако поставиш бръмбар в тръба, никой няма да го намери, но и нищо няма да чуеш. Освен това укритието не трябваше да се мести или изхвърля, каквото е букет с цветя например. Той бе сигурен, че няма проблем да намери подходящи места за половин дузина устройства, започвайки от полилея в столовата, който бе почти идеален. Качи се на стол и огледа вътрешния обръч от месинг, около който бяха разположени кръгообразно крушки с формата на пламъци. Не се забелязваше, но имаше една дупчица, през която влизаха жиците и вероятно там можеше да се вмести устройството… Навахо Блу премигна. Отново някой го бе изпреварил. На повечето хора щеше да им изглежда като някаква екстра, капаче за жицата. Но той знаеше точно какво е — като се започнеше от факта, че капачето бе от стъкло на дупчици.

Пресвета Дево!

През следващите петнайсет минути той откри още няколко перфектни места за подслушвателни устройства. Всеки път установяваше, че вече са запълнени.

Чувстваше се изнервен, но този път не от махмурлука. Беше факт, че къщата на улица „Елм“ 42 бе фрашкана с микрофони като студио. Имаше нещо гнило.

Инстинктите му се бяха притъпили, но му подсказаха да изчезва оттук колкото може по-бързо и той се измъкна. Излезе от задната врата и се озова на улицата. Стори му се, че мерна нещо извън полезрението си — някой, който наблюдаваше от съседния двор? Но когато се обърна, не видя никого. Бързо закрачи към камиона и потегли. Кастор щеше да провери след няколко часа.

Климатикът работеше, а той не си спомняше да го бе оставил включен. Протегна се да го изключи, но таблото му се стори изведнъж много далече, сякаш някой бе преместил всичко. Следобедното слънце изглеждаше замъглено, което означаваше, че е минал облак, но-светлината ставаше все по-слаба и по-слаба, а и един облак не може да превърне деня в нощ, а бе определено нощ, дори полунощ. Мина му мисълта да включи фаровете, после друга мисъл, че идеята за фаровете е тъпа. Едва успя да спре камиона встрани от пътя и всичко около него се превърна в непрогледен мрак. В главата му вече нямаше мисли. Зад камиона спря тъмносин седан. Двамата мъже, които слязоха от него — средни на ръст, със средно телосложение, средно дълги кестеняви коси, изцяло незабележими с изключение на продълговатите лица с остри черти — се движеха бързо. Ако някой ги видеше, щеше да си помисли, че са братя, което бе точно така. Единият вдигна капака на камиона и измъкна празна тенекиена кутия от климатичната система. Другият отвори вратата откъм мястото на шофьора и като внимаваше да не диша, измъкна безжизненото тяло. Спътникът му щеше да откара камиона обратно до адреса, който им бяха дали в Ню Хемпшър, но първо му помогна да отнесат тялото на мъртвеца в багажника на седана. Тялото също щеше да бъде върнато в дома на мъжа и поставено в правдоподобна поза.

— Даваш си сметка, че ни чакат четири часа път — каза първият мъж, повдигайки трупа с раменете нагоре.

— Това е най-малкото, което можем да направим — отвърна неговият спътник.

Заедно те нагласиха трупа в багажника добре, за да са сигурни, че няма да изпадне по пътя. Преди да заключат капака, тялото на Навахо Блу бе увито около резервната гума, сякаш я прегръщаше. — В края на краищата, той не бе в състояние да шофира.

Дръж се, Полукс — призова мълчаливо Белкнап. — Идвам да те освободя.

Но нямаше пряк път по причини, които Райнхарт разбираше по-добре от всеки друг.

— Най-късото разстояние между две точки — си позволи веднъж, Джаред да каже — е често парабола, последвана от елипса, последвана от хипербола.

Той имаше предвид, че в света на шпионажа бе по-вероятно околните пътища и отклоненията да осигурят по-пряк път, отколкото сляпото следване на права посока. И когато заяви това, той искаше да предупреди Белкнап. Не че Белкнап имаше друг избор в момента.

Сиво-кафявата сграда можеше да е склад за индустриални стоки. Собствеността бе заградена с бодлива тел, предназначена повече за предупреждение към обикновените посетители да не припарват. Белкнап влезе с джипа през главния вход и паркира пред сградата. Предпазливостта не беше възможна при подобни сгради и Белкнап нямаше намерение дори да прави опит да се прикрива. Подобен подход само би подсказал, че нещо крие и че е в позиция на слабост. А те бяха хората, които имаха какво да крият. Белкнап щеше да си осигури известно предимство, като действа смело и без страх.